Какви ли чудеса не стават, докато си седиш в кафенето. Ей на, в Италия се провел Първи международен конгрес на безделниците. Няма майтап! Нищо не е споменато, обаче, за българско участие. Бива ли тъй?! Коскоджами ти международен конгрес, а ний една парламентарна делегация да не пратим. Все пак висок форум е. Пък и на нашите депутати им е все едно къде ще ходят. Щом е задгранична командировка… Гювеч, пусто, не за друго.
От няколко дни очакваме в кафенето да дойде Батето. Нали вече е като нас – безработен. Киро се запъва, че няма да дойде, понеже вдигнал кръвно след последните събития, а при тия случаи кафе не се препоръчва. Явно му е дошло в повече. Пък и той други работи пие. В днешния вестник пише, че щял да съди ВВС. Ами да ги съди, като няма друга работа. За разпрано дупе съд няма, това го знам от дядо си.
Е, и без Батето изпратихме олимпийците за Атина. То едно изпращане… Новобрански в Овчарово се правят по-тържествено. Според спортният министър Лучано, изпращането било тържествено, понеже той присъствал. Блазе на семейството му. Всеки ден у тях тържество, понеже присъства министър. От БОК пък ни пратиха при шефа на летището да го питаме защо няма изпълнение на химна. Не знаех, че и това му влиза в задълженията.
Ще трябва да проверя, за да мога да се изкажа компетентно. И за “Началник полети “ ще трябва да проверя, той ли отговаря за националния флаг, защото и него не вдигнаха. Дано нашите спортисти го вдигнат в Атина седем-осем пъти, че тогава ела да видиш посрещане. Зер и избори наближават.
Още си спомням един председател на Парламента, който посрещаше по късни доби футболните ни национали от Париж и разцелувал един журналист. Не от някаква любов към пресата, объркал го с един от футболистите. Разправят, че въпросният журналист от тогава не се миел и срещу скромно възнаграждение давал на колеги да го пипнат по бузата за кадем. Все пак е единственият представител на медии, разцелуван от председател на Парламент, макар и по грешка.
Пак почнаха да търсят пари за ремонт на училищата. Всяка година по това време е така.
Позвънил директор на училище на министър на Просвета:
– Г-н министър, ще може ли да ме приемете ?
– По какъв въпрос? – Запитал министърът.
– Ами учебната година наближава, пък нямам пукнат лев.
– Не се притеснявайте – успокоил го шефът. – Аз и без пари ще ви приема.
То деца не останаха за училищата, ама един какъв да е ремонт е необходим. Ей тъй, за адет.
