Димитър Петков Маджаров, известен като Маришки, е български революционер и войвода, наричан „Спасителят на тракийските българи“ е роден е на 15 декември 1882 г. в село Мерхамли (днес Пеплос, Гърция).

Стамат Икономов

Встъпва в редиците на ВМРО, където се занимава основно с набиране на оръжие. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е четник в Малкотърновско и Лозенградско. През 1907 г. е четник в агитационната чета на Стамат Икономов в Малкотърновско.

След Хуриета (държавен преврат в Османската империя) през 1908 г. става привърженик на Яне Сандански. Основава в Мерхамли българската секция на клуба на Народната федеративна партия.

При избухването на Балканската война през 1912 г., е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на Лозенградската партизанска дружина на Михаил Герджиков.

1913 година е преломна година за българското население в Източна Тракия и Източните Родопите. След края на Междусъюзническата война то е подложено на жестоки мъчения и прогонване. Според сведенията, предоставени в „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ от Любомир Милетич, това етническо прочистване е насочено към 300 000 българи, като една пета от тях са убити. Димитър Маджаров не остава безучастен към този произвол.

Руси Славов

Сформира чета, с която заедно с четата на Руси Славов защитава засегнатите българи. Двете чети постигат забележителен успех – разбиват турските конвои при Дедеагач (дн. Александрополис) и Фере и по този начин спасяват 12 000 български бежанци. Впоследствие тази бройка български бежанци се увеличава.

Предвождани от тракийския войвода те изминават разстоянието до днешния град Маджарово за период от седем дена. Въпреки засадата на башибозука те успяват да се прехвърлят на българска земя през река Арда, която към този момент е била граница на България.

През септември двете чети разбиват турски конвои между Дедеагач и Фере и спасяват 12 000 български бежанци. В тази спасителна акция загиват много хора, а река Арда потича мътна и кървава.

Георги Калоянов

 

След края на Първата световна война Димитър Маджаров, заедно с Георги Калоянов и Петър Чапкънов, сформират първата чета на ВТРО (Вътрешно тракийска революционна организация) за действие в Западна Тракия и Родопския край. Става член на Управителното тяло на ВТРО. На Парижката мирна конференция, която довежда до сключването на Парижкия мирен договор от 1947 г., той представлява Тракийската организация в състава на българската делегация.

Димитър Маджаров пред останките на двамата си другари Тодор Велев и Петко Димитров, загинали в сражението при Фере.

Умира на 25 ноември 1949 г. в Кърджали.

В знак на признателност за дадените жертви при сражението до река Арда, през 1959 г. тогавашното село Дупница е преименувано на Маджарово. Освен това нос в Антарктика е кръстен на негово име.

Паметника на Димитър Маджаров в Кърджали

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име