Името на Полина Недялкова остава завинаги в историята, защото дамата с пагон и суров характер е първата жена генерал в българската армия.

Тя е офицер, танкист и интербригадист – така са наричали чуждестранните доброволци по време на Гражданската война в Испания през 1936-1939 г. Преминава през много изпитания, живот в чужди страни, но накрая се завръща в България, където продължава да помага със знания до края на земния си път.

генерал-майор Полина Недялкова

Недялкова е родена на 8 декември 1914 г. и е само на 9 години, когато избухва Септемврийското въстание (неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат).

Във въстанието участва и нейният баща Антон Недялков, който през 1924 г. е осъден на смърт за включването си в бунта. Той успява да избяга в СССР, а две години по-късно при него отиват съпругата му Цветана и малката Полина.

Младата дама е само на 22 години, но със звание капитан и заминава като доброволец интербригадист, за да участва в Гражданската война в Испания. Българката се включва като инженер по ремонта на единствената танкова бригада на Републиканската армия. Изтегля от бойната линия 7 поразени италиански танка край Гуадалахара, за което получава първия си боен орден „Червено знаме“. Завръща се в СССР през 1938 г.

Между 500 и 1000 българи се сражават в Испания, като сред тях личат на имената на Цвятко Радойнов, Янто Канети, Марин Чуров и разбира се, Полина Недялкова. Всички те дават първия отпор на на фашизма да напусне границите на Германия и Испания.

Две години по-късно българката се завръща обратно в СССР, като все още е прекалено опасно за семейството й в родината. Недялков е показала, че страхът й е непознато чувство, и се включва във Втората световна война. Недялкова е в руските редици при тежките сблъсъци с нацистите.

Победата я заварва в град Сенец край Братислава, на границата на Словакия с Унгария. Инженер-полковник Недялкова се завръща у нас през 1952 г. и постъпва в Българската народна армия. Участва в развитието на българските бронетанкови войски, в техническото превъоръжаване и модернизацията на армията.

Жени офицери от Съветската армия, 1945 г., първата вляво е майор Полина Недялкова

Назначена е за началник на Автотракторното управление на Министерството на народната отбрана, а по-късно – за заместник-началник на Главното автобронетанково управление. Организира издаването и става главен редактор на списание „Военна техника“, като това се случва през 1967 година.

Съвременниците й разказват, че често обличала гащеризона и се вмъквала да прави проверки в танковете.

За суровия и властен характер на Недялкова знаели всички – от полковници до редници. Бележитият й професионален път води до най-логичното – жена да стъпи на най-високото стъпало в йерархията в армията.

Освен съветския орден „Червено знаме“ по време на Гражданската война в Испания нашенката получава и други признания – удостоена е със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „Народна република България“ I степен (1974) и е наградена посмъртно с руския орден „Великая победа“ през 2007 г. (отличието получава нейната дъщеря Цветана Игорова).

Ген. Недялкова с колеги

През 1974 г. тя е произведена в звание генерал-майор (днес – бригаден генерал), ставайки първата жена в България с висше офицерско звание и първата жена генерал от бронетанковите войски. Полина Недялкова издъхва на 86-годишна възраст на 5 януари 2001 г. в родния си град София. И въпреки че сериозна част от живота й преминава зад граница, най-ярка следа оставя точно в родината си.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име