Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница, Сирна неделя и др. Тогава църквата подготвя вярващите за изпитанието на строгия пост, най-дългия през годината. През нея до следващата неделя, когато е Сирни заговезни , може да се ядат сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. Нарича се още и Седмица на опрощението, защото по време на нея се иска прошка за греховете, които имаме към близките си, ритуал, намиращ своя финал и тържественост на Сирни заговезни.
Народните обичаи, които стават на някои от тези заговезни, наричани с общото име и „Велики заговезни“, са присъщи и за тази седмица. Най-характерни са заговезнишките огньове и карнавалните игри и забави.
В районите на Източна България се провеждат и кукерски игри – едни от най-ярките интересни моменти в традиционния български календар, които водят началото си от траките. С тях се празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие. Вярва се, че маските прогонват злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.
Целта е да се осигури плодородие, плодовитост и здраве на хората. През тази седмица се устройват веселби и игри, например в някои райони в сряда, петък и неделя се връзват люлки, на които момите и момците се люлеят за здраве.
След Сирни заговезни са строго забранени веселието и хорάта, както и сватбите, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване. Сирница има изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Това изисква достатъчно време и сериозна подготовка, така че дните преди и след Сирница са натоварени със задачи и смисъл.
Най-богата обредност има в самия край на Сирница, в неделя, на Сирни заговезни, когато завършва подготовката за Великия пост. В българската народна традиция празникът, известен още като Прошка (в християнския календар –Сиропустна неделя) символизира възраждащата се природа.
В деня на самия празник и преди него се извършват редица обредни действия, спазват се забрани с цел здраве, плодородие и изобилие от всичко и за всички, а неработенето се отъждестявява с мълчанието. Името на празника идва пак от обредната трапеза, с която се отговява от сирене, мляко, масло и яйца.
След него започват постите за Великден, наречени Велики, през които не се яде нищо блажно. Като част от подготовката за дългото изпитание на постите, се явява опрощаването между хората. Затова Сирни заговезни е празник на взаимно опрощение – най-важният ритуал е искането на прошка.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения. В християнския смисъл, да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. А в човешки план, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир и психично равновесие.
Сирни Заговезни е от онези празници, които не само ни връщат към корените ни, но и ни карат периодично да осъзнаваме смисъла на човешкия живот, да запазваме връзката си със земята и природата, а също и с общността, към която принадлежим. Всеки християнин е призован да поиска прошка, но и да прости, в това се крие социалният момент на този ден. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай(мамо, тате,…)!“ – „Господ да прощава, простен да си“, е задължителният отговор. Също се отправят и пожелания: „Сладки заговезни и леки пости“.
За Сирни заговезни са характерни три основни обредни момента: обредната трапеза, празничните огньове и кукерските игри. Всички те имат очистителен и предпазващ характер, по обредно магичен път се стимулира бъдещото плодородие.
Според православните канони в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход – след това започва заговяването, т. е. постенето. Говея означава също и мълча, а мълчанието е част от подготовката за предстоящите седем седмици на въздържание.
Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека и надмощие над желанията и страстите. Смисълът на православния пост е да се пречистим духовно, като поискаме прошка за своите прегрешения и дадем такава на ближните си. Постът е специфична настройка на мисленето, духовно очистване от земните блага и страсти.
Без духовния пост, хранителният се обезсмисля. Освен това, в прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройване и почивка на човешкия организъм, водещо до изчистване от токсините.
Вечерята на заговяване е особено тържествена. Традицията повелява на трапезата, да се сложат баница, питка, млин със сирене, риба, варени яйца и задължителната бяла халва.
С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея — постя, въздържам се). Около нея се събира цялото семейство и всеки иска прошка от другия за грешките и обидите през годината.
В края на празничната гощавка се извършва ритуалът „Хамкане“ или ламкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Едно време конецът се е връзвал за най-високата греда на къщата, а по-късно – за дървена тояга или точилка.
Най-възрастната жена в къщата завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитват да хванат халвата или яйцето с уста, без да го докосват с ръце. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. В най-стария му вариант, хамкането се е правело с въглен, яйце и сирене, последователно връзвани на конеца. Някъде този конец се смята за лековит за малките агнета, ярета или телета.
На други места, след като свърши „Хамкането“, запалват конеца и по изгарянето му гадаят за плодородие и приплод, дълголетие, сватба и деца в семейството. Изгарянето на конеца е свързано с пречистващата сила на огъня, като се наричало „да изгорят злините като него“. След вечерята мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, известявайки началото на Великденските пости.
Съществен момент в сирнишката обредност представляват паленето и прескачането на големи огньове (сиреници). Поради това празникът се нарича още и Поклади.
През цялата Сирна седмица момчета и ергени събират клони и царевична шума (мамуляк), които носят на най-високите места около селището. Подреждат клоните и шумата около висок кол, на върха на който в някои райони забучват глава на петел, заклан през Месните заговезни.
Вечерта на Сирната неделя те запалват огньовете, които в различните места носят различни имена, като често ги наричат като празника ”сирници“.
Предпазният характер на тези огньове е ясно изразен както в действията, така и във вярванията, свързани с огъня. Около огъня в различните му форми се реализира част от характерната за Сирни Заговезни обредност.
Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. Всеобщо е народното схващане, че докъдето стига светлината на този огън, дотам ще има плодородие и през лятото няма да падне градушка. Прескача се от всички за здраве и късмет., а в миналото – и за предпазване от бълхи.
Основните участници – ергените, прескачат огъня, чернят лицата си със сажди, изпълняват с висок глас еротични наричания, или наричания за здраве и плодородие.
При огъня се събират мъже, жени, деца и също го прескачат. Всеобщо е вярването, че прескочилият заговезнишки огън ще бъде предпазен, пречистен и здрав. Загасващият огън разхвърлят наоколо, а някъде отнасят главня от него у дома си. Явна е очистителната, профилактична и продуцираща функция на заговезнишкия огън.
Широко известното е и обредното хоро около огъня(последното до Велекден).То е буйно, с високи подскоци, осмисляно за осигуряване доброто израстване на посевите и особено на конопа.
В някои краища на България е разпространен обичаят „оратници“ – това са факли от слама, сложена между разцепено дърво, или „оруглици – запалени кошници, пълни със слама и намазани с катран („пали кош“ – в с. Приселци), които всеки стопанин завърта около главата си за здраве на семейството и очистване на хората и къщата.
В някои райони на страната, и най-вече Източна и Югоизточна България, се изпълнява обичаят „джаркане на стрели“ (в гр. Девня, с. Манастир), „хвърляне на фърфули“ (в с. Кипра), или „туйкане на чавги“ (в района на Родопите), пяркане“ и др.. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалени стрели (фърфули, чавги, чилки, перници, буратници) в двора на момата, която си е харесал, в знак на любовно обяснение.
Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни, защото от този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Един от най-интересните моменти от празничната обредност на Сирница, а и изобщо в традиционния български календар, са народните маскарадни обичаи и игри от типа на кукерските.
Сред районите, в които са познати е и Североизточна България. Въпреки множеството регионални варианти в обредността у нас, основният смисъл на тези обичаи остава един и същ: чрез редица магически действия и практики да се прогонят злите сили, вредните гадини и насекоми, т.е. „лошотията“, която се активизира при настъпването на пролетта, и да се осигури берекет на нивите, плодовитост при животните и здраве на хората.
В някои селища, рано сутринта в неделята на заговяване, маскирани младежи развеждат „джумал“ (джамал) по къщите. Джумалът има глава на елен-рогач. Има дълги и червени рога – предвестници на пролетта.
Тялото му е покрито с козинява черга и има много окачени звънци. Носят го подскачайки и така звънците издават неповторими звуци. Джумалът благославя за радост, щастие и голям берекет, за буйни ниви и пълни хамбари. Стопаните го закичват с цвете и поливат с вода.
Гоненето на злото продължава и след Сирница, на т. нар. Песи понеделник или Кукеровден, в началото на седмицата, наричана Тодорова неделя.
ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ
Вярва се, че този, който успее да „хамне“ халвата ще бъде здрав и късметлия през цялата година.
Поверието гласи, че и само да допреш със зъби халвата или яйцето – цяла година ще се радваш на добро здраве.
Черупките от сварените яйца на Заговезни се хвърлят при кокошките, защото се вярва, че така ще снасят повече.
Вярва се, че въгленът пази против уроки, а жълтъкът на яйцето и парчето сирене – като лек за хората и животните.
Вярва се в лековитата сила на пепелта от изгорелия вълнен конец, затова се прибира.
Ако конецът от хамкането изгори до горе, е на хубаво – ще има плодордие и ще се сбъднат пожеланията. Ако пък не изгори до горе – се очакват болест и неуспех.
Ако конецът гори бързо – много жито ще има през годината, а ако конецът тлее – е на лошо.
Ако в къщата има млади за женене, а конецът припламне – скоро да чакат сватба.
Вярва се, че гърмежите ще осигурят агнене на овцете и роене на пчелите, а също и че ще пропъдят бълхите.
Всеобщо е вярването, че прескочилият заговезнишки огън ще бъде здрав през годината и няма да бъде хапан от бълхи през лятото.
Някъде отнасят главни от сирнишкия огън в домовете, защото вярват, че имат магическа сила(да не ги нападат бълхи и въшки).
През цялата Сирна неделя се спазват строго забрани за работа, които целят предпазването от градушка, от вълци и гризачи, от болести. Особено във вторник и в петък жените не бива да перат, не бива да чукат с бухалки, да простират бяло пране, за да може да се предпазят от градушка през лятото.
Хлябът не е обреден и трапезата на Сирни Заговезни не се кади.
