Месопустната Задушница се нарича още Вселенска, защото се споменават и починалите в самота без близки и тези от внезапна смърт по време на пътешествия, бедствия, при пожари, от глад и от студ. Приема се, че те са погребани неподобаващо и тази Задушница е отредена за техен помен.

Тя е една от 4-те големи Задушници през годината, наречени Велики Задушници.

В православните храмове задължително се отслужват заупокойни литургии и общи панихиди за всички починали православни християни.

Задушница е само в събота, не в неделя, защото събота означава покой, ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Kакто името „Задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

Така самите ние даваме окончателното определение за съдбата на човека, и определяме нашето отношение към починал близък, който почитаме, съобразно живота и делата му на земята. Потвърждаваме неговото значение особено за нас, както и за околните и показваме нашата величина на големи живи хора с почита си към тези, които са напуснали Земния свят.

На Задушница роднините на покойника се събират, за да направят помен – възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. Посещават гробовете на починали близки.

Правят се помени или, наричани още – раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.

В раздавката за Месопустна задушница традиционно се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино, напоследък се прибавят дребни сладки и соленки. Но, всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.

Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Важен елемент е прекадяването. Хората вярват, че по този начин, се гони злото. Тамянът също означава и чиста молитва. На гроба се носят цветя, които са символ на добродетелите на починалия. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб.

Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име