Никола Карев е български учител и революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903г. в Крушово.

Никола Карев.

Роден е на 27.11.1877г. в град Крушево в семейство на преселници от съседното село Селце. Произхожда от българския род Кареви. Той е четвърто дете в бедно въглищарско семейство. Един от братята му – Георги Карев (1887-1950г.) е български кмет на града по време на Втората световна война (1941-1944г.), осъден от сърбокомунистите след това, убит (удушен или отровен в килията си) през 1950г.

Има и друг известен брат-Петър (1871-1951г.), който също е деец на ВМОРО, лежал в турски и в сърбокомунистически затвор, съден от сърбокомунистите в 1944 г. като деец на ВМРО в Югославия, починал в 1951г. в затвора Идризово.
16-годишен Никола Карев е принуден да прекъсне обучението си и през 1893 г. идва в София, където постъпва на работа като зидар, а впоследствие и като столар.

Васил Главинов

През 1896 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Присъединява се към създадената от велешанина Васил Главинов Македоно-одринска социалдемократическа група, която е регионална фракция на БРСДП. Тази група представлява малка група от български социалисти, родом от Македония и Тракия. Н. Карев сътрудничи на печатния орган на съюза – вестник „Революция“ (1895г.) и на близкия до него в. „Политическа свобода“ (1898-1899г.).

В Крушево Н. Карев се връща през 1899 г. През 1900 г. завършва българската класическа гимназия в Битоля и се включва в редовете на Българските македоно-одрински революционни комитети, като става член на Битолския революционен окръжен комитет, ръководен по това време от Дамян Груев. От 1900г. до 1903 г. е учител в българските училища в село Горно Дивяци и в родното си Крушово. Там е сред ръководителите на революционните комитети.

Крушевският ръководен щаб: Отпред -Тодор Павлов, Антиноген Хаджов, Тодор Христов, Тома Никлев,Никола Карев

На Смилевския конгрес на ВМОРО (април 1903г.) Н. Карев е делегат от Крушово и е поставен за ръководител на Крушевското горско началство. Членове на това началство, което отговаря за бъдещото въстание в Крушовската околия са още Тома Никлев, родом от прилепското село Свето Митрани, убит в 1909г. от гръцки терористи, подпоручик Тодор Христов – български офицер, родом от град Велес, избран за военен ръководител на въстанието в Крушово, Антиноген Хаджов, родом от гр. Струга.

В разгара на въстанието Н. Карев оглавява на 20.07.1903г. Крушевската република, съществувала само 10 дни. За Н. Карев Христо Силянов пише: “Още на 22 юли слезе в града Горското началство, начело с учителя Никола Карев-една блогородна фигура, най-светлата личност в Крушовското въстание“.

След потушаването на въстанието Н. Карев успява да се изтегли към свободна България и работи известно време в социалистическото движение. През 1904 г. Н. Карев прави неуспешен опит по легален път да се върне в Македония, възползвайки се от българо-турската спогодба за амнистия от 26.03/8.04.1904г.

 

Петър Ацев

На 16.03.1905 г. четите на Н. Карев и П. Ацев преминават през Кюстендилския пункт на ВМОРО, придружени от трима влашки терористи. Четата на Н. Карев е в състав 8 души и той е нейният войвода. Скоро нахлуването си четата на Н. Карев е открита от турски аскер, с който е принудена да влезе в бой, в хода на който войводата пада убит край кратовското село Райчани.

Загива на 27 години на 27.04.1905г. Заедно с него загиват и петима от четниците му. Оцеляват само двама от четата, които се завръщат в Кюстендил на 20.04. 1905 г.
Войводата Никола Карев е погребан в Райчани. Но впоследствие сърбоманите два пъти препогребват костите му. Първият път през 1953 г. ги пренасят в Крушово, а в последствие ги изравят отново и през 1990 г. ги погребват над града в изградена нова гробница.

Паметник на Никола Карев в Кочани.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име