Петрана е наречена от революционерите Българска сестра, т.к. тя участвала дейно в революционното движение. Всъщност е била дясната ръка на майка си. Тя се занимавала с пренасянето на тайна поща още от времето на Левски.
Поддържала редовни връзки между Букурещ – Гюргево – Русе и Търново. Занасяла с параходчето по Дунава вестници и разни материали на комитета в Свищов.
Приятелка и помощничка на Петрана била Тодорка Меразчиева, която живеела с мъжа си в Гюргево. Заедно двете пренасяли пропагандни материали и в-к “Свобода”. Петрана и Тодорка не били единствените куриерки на революционното движение.
Наталия Каравелова, съпругата на Любен Каравелов, пътувала често между Букурещ, Гюргево и Русе със специални задачи. Подобни поръчения е изпълнявала и сестрата на Ангел Кънчев – Иванка Горова.
Подобно на майка си, Петрана подържала непрекъснато кореспонденция с двамата си братя и другите революционери в Гюргево през периода 1875-1876 г. На нея възложили разпродажбата на книжката “Песни и стихотворения” от Хр. Ботев и Ст. Стамболов. Уреждала личните работи на Иларион Драгостинов.
Когато наближили решителните дни преди Априлското въстание, влязла във връзка с русенските дейци и подпомогнала апостолите, които отивали на определените места. В Русе работела с Тома Кърджиев и поради неговата заетост, пишела понякога комитетските писма
По поръка на брат си Никола, Петрана ушила и две знамена – едното за Червеноводската чета от 1875 г., което след това се развяло от Ботев на кораба “Радецки”, а второто – за Сливенската чета.
По време на Освободителната война 1877 – 1878 г. е работила като милосърдна сестра в болницата на руската армия при Свищов.
След Освобождението Петрана Обретенова живяла дълги години в Русе. Подарила единствената си къща на русенската девическа гимназия “Баба Тонка”.
В 1926 г. се преселила да живее при сродниците си и осиновената си дъщеря Марийка Борисова Георгиева във Варна, където и починала на 7 март 1932 г. Получавала е наследствена народна пенсия.
Поклон пред паметта и!
