Антон Дечков Шипков е български военен и революционер, войвода на ВМОРО и на ВМОК. Роден е в Казанлък на 27 април 1868 г.
През 1889 г. завършва Военното училище в София с 10-ти випуск и служи в Българската армия. Като офицер участва в дейността на Върховния комитет. Във връзка с подготовката на Горноджумайското въстание, през юни 1902 г. четата, предвождана от капитан Антон Шипков, заедно с четите на поручик Йордан Стоянов и мичман Тодор Саев навлизат в Македония.
Още преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903г. е натоварен от Задграничното представителство на ВМОРО да подготви чета, с която да се притече на помощ на въстаниците в района между Рила и Пирин.
В деня на обявяване на въстанието в Серски революционен окръг, на 15 септември 1903г., майор Шипков, начело на чета от 300 души минава границата при Рилския манастир и се включва в бойните действия в Разложко. На заседание на ръководните дейци на ВМОРО в Разложко е избран в ръководното тяло на въстанието в района заедно с Димитър Тодев и Костадин Молеров.
Майор Шипков участва в сраженията с войска и башибозук в Разлог. След потушаване на въстанието се изтегля с четата си в България и отново се връща на военна служба.
През Балканската война майор Антон Шипков е командир на 1-ва дружина от 25-ти пехотен Драгомански полк и се сражава успешно срещу турската армия в Източна Тракия.
В началото на Междусъюзническата война на 17 юни 1913г. Антон Шипков води сражения с гръцката армия близо до Солун и на 21 юни 1913г. е тежко ранен в сражението при село Лахна, Лъгадинско. По-късно на 25 юни умира от раните си.
