Вечерта след вълнуващите преживявания на остров Бозджаада си легнахме рано. Все пак, ние бяхме в Чанаккале ,за да свършим нашата си работа, а не за развяваме крачоли по магазини и курорти. На другия ден ни предстояха две участия в концерти- в гр. Троя и на крайбрежния булевард в Чанаккале.
На обяд хапнахме по рано и автобуса пое към гр. Троя. Тук в музея на античния град след специално разрешение на Министерството на културата на Р. Турция щеше да е втория ни концерт.
След 30 км. стигаме в Троя. Честно казано, няма понятие, какво представлява тоя античен град. Представях си едни мащабни крепостни стени, такива каквито съм гледал като малък във филма „Троянската война“ а по късно и в „Троя“. Нищо подобно. Видях едно малко градче от селски тип и..Даже почнах да се съмнявам дали Троянската война е била толкова мащабна или и било някакво селско сбиване за мома, което Омир е пораздул и поукрасил малко повече.
Стигаме пред музея. На пръв поглед нищо впечатляващо. Един огромен куб с четири етажа в квадратен план облицован с ръждясала стомана , за да създаде впечатлението, че е изкопан от археологическия обект.
Открит през 2018 г., той излага в седем секции на съвременна архитектурна сграда историческите артефакти от Троя и някои други древни градове около и на близките острови. Директор на музея е Ридван Гьолчук. а Музеят е носител на специалната награда за Европейски музей на годината за 2020 г. и специалната награда на Европейската музейна академия. Височината на сградата е еквивалентна на дълбочината на разкопките в археологическия обект Троя. Изложбените площи обхващат 2700 кв.м.от общо 12 750 кв.м. закрита площ. Изложбените площи от 32 м × 32 са оградени от работни места, складове и конферентни зали. Сутеренът е запазен за обслужващи функции. Входът към музея е чрез рампа с ширина 12 м, водеща до подземна порта.
Общата стойност на сградата възлиза на 45 милиона турски лири (приблизително 8 милиона долара). Музеят е открит на 10 октомври 2018 г., „Година на Троя“, както е обявено в Турция.
Впечатляваща визитка, а? Когато влезеш в самата сграда ти става ясно, че турците като един прагматичен народ, не са си хвърлили парите на вятъра. Всичко е подредено и многофункционално. Поразгледахме набързо някои от залите и..дойде ред за концерта. До залата се стига по едни широки и удобни рампи. Поне ни спестиха изкачването на стълбище. Концерта бе в залата където се намира един от най-значимите експонати на музея- Поликсеновия саркофаг.
За първи път ни се случва да пеем в една такава обстановка, а репертоара този път си е наш, български.
След изпълнението имахме на разположение точно 30 мин. Да разгледаме околностите /разбирайте двора на музея/. За разлика от сградата той бе силно занемарен а тук- таме сред извисилите се треви се мяркаше по някой артефакт. Позната гледка. Явно тука усилията са насочени към музея а не към инфраструктурата.
Отново в автобуса и…обратно към Чанаккале и вторият ни концерт, който предстои да бъде изнесе крайморският булевард.
Точно до откритата сцена извисява ръст станалият емблематичен за града – Троянски кон, подарен на града след края на снимките на филма „Троя“ (от 2004 г.) с участието на холивудската звезда Брад Пит. Троянският кон привлича посетителите, които, благодарение на него, имат възможност да почувстват духа на епохата на хубавата Елена и Парис.
На отсрещния бряг на Дарданелите се намира град Галиполи, останал в историята на Първата световна война с епичната битка при Галиполи или битката при Чанаккале. След продължила почти девет месеца военна операция между силите на Антантата и Османската империя атаката на Франция и Великобритания за овладяване на пролива е отблъсната на 18 март 1915 г. Не остана време да отидем и до там но..живот и здраве да е, някой друг път. С присъщият си скептицизъм отидохме на откритата сцена, където бе пълно с народ.
Повечето бяха дошли с децата си, което обяснява до някъде защо във фестивала едно 80% от турските хорове бяха със средна възраст 20-30 години. Така се гради традицията. При нас май сме изтървали момента, но все пак решихме да покажем, какво могат чичковците и лелките. Оказа се, че те могат много. А и самата обстановка предразполагаше да пееш свободно,без притеснение и задръжки. Ей, така за душата. И наистина така се получи- за душата. 
Поне аплодисментите на публиката показаха, че сме си свършили добре работата. След това започна луд купон под открито небе, песни и танци до късно, а на дансинга се вихриха и стари млади. 
Така стават нещата, когато се правят не само заради самия фестивал а и за редовата публика. Прибрахме се доволни в хотела и стегнахме багажа за другия ден. Предстоеше ни път до Търговище. А какво по-хубаво от това да се върнеш в родния град с чувството за добре свършена работа и че си дал своят принос за авторитета на българското хорово изкуство в Европа и по света.
