генерал Григор Грънчаров

Григор Москов Грънчаров е роден на 18 януари 1861 в Горна Оряховица в семейство, оставило ярка диря в българското Възраждане. Негови чичовци са известните български революционери Вичо и Сидер Грънчарови.

Макар и познати сред тогавашното общество като крупни търговци и чорбаджии, братята остават в историята като едни от най-ревностните деятели на местния комитет за подготовка на Априлското въстание. Вичо Грънчаров, известен още като един от учредителите на първото горнооряховско читалище и местните просветени дружества, умира през 1877 г. в изгнание, след като раздава цялото си богатство за революционното дело.

Сидер също не дочаква Освобождението – загива като воевода на последната чета, навлязла в българските земи в края на Априлското въстание.

Майката на бъдещия генерал Елена Грънчарова пък участва в ушиването на знамената за въстаниците от Първи революционен окръг. След залавянето на местните дейци, оглавява похода на горнооряховските жени до търновския паша, с което спасява града от опустошение.

Израснал в бунтовна среда, след Освобождението младият Грънчаров постъпва в Одеското военно училище в Русия и го завършва през 1881 г.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) командва 2-ра пионерна рота, с която участва в укрепяването на Сливнишката позиция. За усърдието си е награден с орден „Св. Александър“ V степен.

През 1886 г. Григор Грънчаров завършва и военната академия в Русия, а след завръщането си в България участва в подготовката на неуспешния русофилски бунт в Русе (1887). Заедно с много други офицери емигрира в Русия, където служи в Кавказката военна област. През 1898 г., след уреждането на въпроса с воините в странство, му се дава възможност да се върне отново в родината.

По време на Балканската война (1912-1913) е командир на 3-та бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия и е пръв помощник, началник на войските на дясното крило на генерал Георги Вазов при подготовката и щурма на Одринската крепост. В Първата световна война (1915-1918 г.) командва отново 3-та бригада от 9-та дивизия.

След всички битки и героични подвизи, генерал-майор Григор Грънчаров умира в бедност и мизерия на 29 февруари 1928 г. в сегашната психиатрична болница в град Бяла.

Случайното разкритие на един поет
Преди няколко години поетът Иван Северняшки, който е родом от Бяла, разчиствал гроба на свой близък, когато вниманието му било привлечено от прогнил дървен кръст, скрит в избуели треви. До него имало скромна плоча с труден за разчитане надпис.

Това, което силно впечатлило Северняшки обаче, бил издълбан в камъка малък офицерски кръст. Усъмнил се, че на това място лежат костите на висш военен, участвал в Руско-турската освободителна война и поискал да узнае кой е той. Обърнал се за помощ към дъщеря си Татяна Йорданова, уредник в местния музей „Освободителна война“.

Гроба на тенерал Трънчаров

Така двамата започнали упорита изследователска работа и да редят сложен пъзел от оскъдни данни, взети от архива на бившия приют, а после и от историческия музей в Горна Оряховица. Впоследствие установили, че тайнственият генерал има наследници в София и така стигнали до внука му – Димитър Грънчаров.

С подкрепата и даренията на близки на героя от битката за превземането на Одрин, на общините Бяла и Горна Оряховица и на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, на 5 ноември 2009 г. гробът на ген. Григор Грънчаров е възстановен и за пръв път от смъртта му в негова чест е извършена заупокойна молитва.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име