Генерал майор Тодор Марков е роден на 21 май 1870 година в село Хисар- Киселери, Карловска околия / дн. гр. Хисаря/. Малкият Тодор завършва основно училище и през 1888 година заминава за града на тепетата Пловдив, където продължава своето образование в местната мъжка гимназия. През 1888 година завършва с отличен успех гимназиалното си образование и нито за миг не се колебае в своя професионален избор.
Той отдавна е решил, че ще обрече живота си на военното поприще. Постъпва във Военното училище в София. На 2 август 1891 година го завършва и получава първо офицерско звание – подпоручик. На 2 август 1894 г. е повишен в чин поручик. Като млад-ши офицер служи през периода 1891-1899 г. в София, в 1-ви конен полк. Влюбва се и се оженва за Мария Маркова .Завършва Топографската, а впоследствие и Кавалерийската школа през 1893 година.
През 1896 година завършва висш офицерски курс . През октомври 1899 г. заминава за Санкт Петербург, където е приет в Генералщабната академия на Руската армия. На 15 ноември 1900 г. е повишен в чин капитан . На 1 август 1902 година завършва академията с отлична диплома и препоръка да се ползва, като генералщабен офицер .
През 1903г. е назначен за адютант на 2-ра пехотна Тракийска дивизия. По-късно е изпратен, като секретар /военен разузнавач под прикритие / в българското консулството в Солун, на което впоследсвие става и управляващ. На 19 септeмври 1906г. е повишен в чин майор. През същата година е преместен да служи в Щаба на войската . През периода 1906-1907 г. е назначен за началник щаб на Втора бригада от Втора Тракийска дивизия. През 1908 година е назначен за първи началник на създадената Разузнавателна секция към Щаба на войската и изпълняващ длъжността
Началник на Оперативната секция .
През 1909 г. е изпратен за няколко месеца в частите, за да трупа практически опит, като командир на ескадрон в 1-ви конен полк През периода 1910- 1912 г. е началник щаб на Кавалерийската инспекция . На 22 септември 1910 г. е повишен в чин подполковник.
През двете Балкански войни 1912-1913г. е началник щаб на Конната дивизия, командвана от генерал Назлъмов. На първи ноември 1913 година е повишен в чин полковник и е изпратен, като военно аташе в Цариград..
Като дипломат оставя отлични впечатления в столицата на Османската империя .Той има богата обща култура и перфектно владее няколко чужди езика – руски, турски, гръцки …
Когато през 1915 г. България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили дипломатът-генералщабен полковник решава, че мястото му не е край Златния рог, а в бойните части, където имат нужда от неговия опит и знания.
Щабът на Действащата армия го назначава за командир на 5-та конна бригада. Месеци наред, полковникът не слиза от седлото и дели трудностите на полевия живот и смъртната опасност по време на боевете, наравно със своите кавалеристи.
През октомври 1916 година е издигнат за Началник щаб на Първа армия, която се сражава срещу съглашенските войски на Македонския фронт. Дългът го отвежда на юг при Завоя на река Черна, където смъртта пее своята зла песен и всеки ден прибира в зловещите си чертози, стотици български воини. През 1917 година, на 15 август е повишен в звание генерал-майор . Назначен е за командир на Първа конна дивизия и инспектор на Кавалерията.
След войната , на 20 октомври 1919 г. генерал Марков преминава в запаса. Той е кавалер на орден „За храброст“ 3-та и 4-та степен, 2-ри клас; орден „Свети Александър“ 4-та степен с мечове по средата, 5-та степен без мечове; орден „За военна заслуга“ 3-та степен, 5-ти клас на обикновена лента и германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен.
Тодор Марков става масон .След Деветоюнския преврат 1923 г. заедно с Димитър Михайлов и Елиа Арие посещават масонската ложа в Цариград, за да се опитат да защитят накърнения авторитет на новото българско правителство на професор Александър Цанков. Доживява да види преврата на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г., референдума ознаменувал края на Третото българско царство и Кобурготската династия.
Той създава Градския исторически музей на Хисаря . В него може да се проследи многовековната история на града. Музеят разполага с богата сбирка от археологически и етнографски находки, отлично запазени образци от праисторическо време, както и тракийски, римски и византийски артефакти. През 1933 г. в Хисаря е основано Археологическо дружество с цел запазване на паметниците на културата в града. За негов председател е избран генералът от запаса Тодор Марков. През същата година открива археологическа изложба в собствената си вила. По-късно генералът подарява тази сбирка на града и през 1953 г. с нея е основан Археологическият музей в Хисаря.
За своя роден град и прочут балнеоложки курорт той пише в една своя статия от началото на двадесети век : “Хвърлете кошница рози в Момина баня, окъпете се в животворната ѝ вода, направете си разходката из околностите на Хисар, забравете за миг земните грижи, слейте душата си с младата и весела душа на природата и вие ще усетите вечното блаженство на рая.“ В мемоарната си книга „Дипломат и градинар“ Ив. Д. Станчов, споменавайки за краткия си престой в Хисар със съпругата си Марион, разказва за запасния генерал Марков, , който имал малък хотел за гости.
Този хотел бил някогашната вила „Момина“, която той построил в курорта през тридесетте години на миналия век. Неговата красива къща е сред архитектурните забележителности на Хисар. Тя е обявена за паметник на културата .Видният банкер и политик Атанас Буров е идвал в Хисаря на гости в къщата на генерал Тодор Марков. Понастоящем обаче къщата е в плачевно състояние.
През 1950 г. генерал от запаса Тодор Марков умира на 80 годишна възраст , оставяйки след себе си един живот в служба на Родината!.
Д-р Петър Ненков
