Генералът от пехотата Сава Панайотов Савов е роден в Шумен на 6 декември 1864 г. Той произхожда от видния чорбаджийски род на Хаджи Сава Караманлията, преселил се в Шумен от Бурса. С. Савов завършва Военното училище в София през 1885 г. като подпоручик и веднага заминава на фронта при Сливница и Пирот през Сръбско-българската война. Като ротен командир служи в 7-и пехотен Преславски полк, 11-и пехотен Сливенски полк и 1-ви пехотен Софийски полк. През 1887 г. е повишен в чин поручик, а през 1890 г. – в капитан. От 1891 до 1896 г. е флигел-адютант в свитата на княз Фердинанд, а след това е флигел-адютант на съпругата на княза – княгиня Мария-Луиза. През 1903 г. е повишен в чин подполковник и служи в 9-и пехотен полк в Пловдив.
От 1906 до 1910 г. подполк. С. Савов е помощник-началник на Военното училище и адютант на царица Елеонора. Повишен е в чин полковник през 1907 г. От 1910 г. полк. Савов е командир на славния 22-ри пехотен Тракийски полк, който в състава на 7-а пехотна Рилска дивизия се сражава през Балканските войни (1912-1913) срещу турци и след това срещу сърби. Повишен е в чин генерал-майор от 1914 г. и е командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия. От 1914 до 1916 г. ген. С. Савов е назначен маршал на двореца и флигел-адютант на цар Фердинанд, тъй като в негово лице царят открива един от най-честните офицери в българската армия, на когото може да има пълно доверие. Но интригите в двореца не са естествената среда на един герой от войните. От октомври 1916 до август 1917 г., когато Първата световна война е в разгара си, ген. Савов е назначен за командващ 5-а пехотна Дунавска дивизия, която се сражава на Македонския фронт в долината на р. Вардар. През 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и е командващ последователно на III и IV армии (1917-1918). Задаващата се катастрофа принуждава правителството на д-р Васил Радославов да подаде оставка и цар Фердинанд възлага на Александър Малинов да състави нов кабинет. По предложение на царя ген. Савов е назначен за военен министър, който пост заема и в двете правителства на Ал. Малинов. Той е военен министър и по време на избухването и потушаването на Войнишкото въстание. Ген. Савов е последният български военен и политически деец, с който разговаря абдикиращият цар и върху когото излива гнева си. Правителството на демократи и радикали, макар и тромаво и неуверено, успява да изведе България от Първата световна война, като подписва Солунското примирие в края на септември 1918 г. След като кабинетът на Ал. Малинов и Ст. Костурков подава оставка, ген. Савов е назначен за главен инспектор на войската и повишен в звание генерал от пехотата (1919). От юли 1919 г. излиза в запас и се отдава на политическа дейност като член на Демократическата партия. Земеделското правителство на Александър Стамболийски подвежда под отговорност членовете на правителството на Малинов-Костурков за забавянето на сключването на сепаративния мир с Антантата, спомогнало за втората национална катастрофа. Генерал Савов е също подведен под отговорност през 1923 г., но превратът на 9 юни 1923 г. слага край на тази разправа на Стамболийски с политическите му противници. След излизането си от затвора генерал Савов е депутат в XXI (1925-1927) и XXIII (1931-1934) Обикновено народно събрание. През тези години той работи върху мемоарите си, решен да каже и той своята истина за погромите на България, както и да ни посочи главния виновник, или да бъда по-точен като използвам думите на Иван Ев. Гешов – „престъпния безумец”. Преди години една от най-четените мемоарни книги за времето на българския цар Фердинанд Сакскобургготски бяха спомените на неговия учител по български език Добри Ганчев. Тогава мислехме, че едва ли може да съществува по-убийствена книга за този престъпен български монарх. Тогава някои обвиниха Добри Ганчев, че клюкарствал и си отмъщавал, защото бил обиден на монарха. Самият Добри Ганчев в спомените си неведнъж се позовава и на случки, разказани му от ген. Савов.

Спомените на ген. С. Савов показват в още по-едър план този монарх, останал чужденец на българския престол до последния си миг. Ако Д. Ганчев ни показва образа на монарха в доста окарикатурен план, то в спомените на маршала на двореца ще имате възможност да се срещнете с монарха в най-близък план именно като монарх, като военачалник и като коварен съюзник, дори спрямо съюзните си германски и австро-унгарски императори и като изключително корумпиран и продажен владетел. Спомените на ген. Савов по най-категоричен начин потвърждават автентичността на Фердинандовите съвети към сина му – цар Борис ІІІ. Трябва човек да е слепец, за да не го види сам! Освен приложените по-долу спомени ген. Савов пише спомени и за своя род и родоначалника на Савовия род – Хаджи Сава Караманлията, останали и до днес непубликувани. Ген. Сава Савов умира в София на 18 април 1945 г. По заповед на Военното министерство видният военачалник е погребан с военни почести в столицата.

Цочо В. Билярски

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име