В навечерието на Освобождението на Търговище, 29 януари, в сградата на Славейковото училище бе открита изложбата „Строителите на Паметника на свободата”. Тя е дело на Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който гостува в града ни по покана на Регионален исторически музей-Търговище. В изложбата с архивни документи и експонати участват Държавна агенция „Архиви”- отдел „Държавен архив”-Търговище и Национален военноисторически музей. Гости на откриването бяха зам. кметовете Митко Панайотов и Рая Христова. Присъстваха също директорът на Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа Чавдар Ангелов и директора на отдел „Държавен Архив“-Търговище Дияна Иванова.
Изложбата бе открита от директорът на Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ Чавдар Ангелов, който разказа за идеята при експонирането на тая изложба и основните акценти в нея. 22 табла със снимки и факсимилета на документи и кореспонденция разказват историята на строежа на монумента, трудностите, които инженери и строители са преодолявали, изграждайки на връх Балкана този най-български паметник. Други седем табла са посветени на архитектите Атанас Донков, Генчо Скордев и Иван Данчов, на скулпторите Александър Андреев и Кирил Шиваров, на майсторите Пеньо Атанасов-Бомбето и Илия Мъглов, дали най-важния принос за строителството. Изложбата представя и оригинални скици и чертежи, инструменти и документи на майстор Пеньо Бомбето, юбилейни монети, знаци на признателност и пощенски картички от фонда на Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ Държавна агенция „Архиви”-отдел „Държавен архив”-Търговище и Национален военноисторически музей. Сред любопитните предмети са и Златната книга на шипченския опълченски паметник – първата, която събира впечатленията на посетителите – знатни и обикновени граждани и бронзовия венец, поднесен от министър-председателя Кимон Георгиев на 26 август 1934 г. Паметникът е вероятно единственият български монумент, изграден като следствие от решение на Учредителното народно събрание, каза в словото си при откриването на изложбата Чавдар Ангелов. Към строителството му обаче се преминава след почти четири десетилетия. В издигането на монумента и неговото финансиране се включва целокупният български народ. Строежът на масивния паметник, издигнат на голяма надморска височина, продължава четири години – от 1926 до 1930 година, а още четири години по-късно е тържествено осветен и открит. Моментът не е избран случайно, защото през въпросната 1934 г. България изпада в най-тежката си международна изолация след края на Първата световна война, припомни историческите факти д-р Ангелов. Общата стойност на извършените работи е изчислена на приблизително 8 млн. тогавашни левове. Според първоначалните варианти известният лъв, който се намира на Паметника, е трябвало да се монтира върху монумента. Поради конструктивни и естетически причини се взима решението да се постави на северната фасада. С лъва, който миналата година претърпя пълна консервация и реставрация, е свързана и една от легендите за Паметника – когато дошъл моментът да бъде открит, съседите ни възроптали защо лъвът ще гледа на юг към Гърция или Турция или на запад към Югославия, поради което го поставили на север. Документална аргументация, която да потвърждава легендата, няма, посочи Чавдар Ангелов. Историкът разказа и други интересни детайли от историята на величавия монумент и съобщи, че тази година се очаква да бъде изработен проект за цялостната му консервация и реставрация.
