Преди 106 години след 31-ви март настъпил… 14 април. Това се случва, защото през 1916 г.. България преминава от Юлианския към Григорианския календар.
След включването на България в Първата световна война въпросът за въвеждането на Григорианския календар у нас се поставя на дневен ред. На 26 февруари 1916 г. правителството на д-р Васил Радославов внася в Народното събрание законопроект за промяна на календара.
Предложението се обсъжда на първо четене в пленарна зала на 9 и 10 март. В мотивите за въвеждането се подчертават предимствата на Григорианския календар и обвързаността на България със страните от Западна и Централна Европа, които отдавна го използват.
На 12 март 1916 г. на второ четене, с малки корекции, Законът за въвеждане на Григорианския календар в България е гласуван в парламента. Обнародван е на 21 март и след това приведен в действие.
В 24 часа на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви, настъпва 14-ти април. Сутринта всички ежедневни вестници излизат с новата дата. Българската православна църква обаче продължава да следва Юлианския календар. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския заедно с Румънската и Гръцката православна църква. Но по стария календар остават Великденският православен цикъл и твърдите дати на църковните празници.
Календарната реформа води до редица куриози. Така в продължение на 3 години от българската и от румънската страна на Дунава датите са различни в един и същи ден. След четвъртък – 31 март, идва петък – 14 април, или както пише законодателят – „Ако Х е роден на 10 февруари, то значи, че е роден на 23 февруари“. Така скача „времеброението“ в Царство България след като Народно събрание експедитивно приема Закона за въвеждане на Григорианския календар. Мотивите – да бъдем като „по-просветените държави и народи“ и да имаме по-добри икономически и културни връзки с тях.
Така през 1916 г. у нас са отпечатани с 13 броя по-малко ежедневници. Но фондът на Националната библиотека пази полемиката около календарната реформа. Изданието на управляващите – в. „Народни права“, нарича календара Грегориански и пише, че въвеждането му „би било така похвално за властта, както и полезно за страната“.
В Закона е упоменато още как „след 14 април всички …сделки, договори… раждания и умирания…“ се „уреждат“ по Григорианския календар „под страха от глобяване до 100 лева за всеки отделен случай“. Най-потърпевши обаче са учениците, които остават без пролетна ваканция – защото началото на април просто не съществува.
