Коледни песни и спомени от Руси Коджаманов

Сега, с наближаването на Коледа, по сцени, площади, търговски обекти, телевизии, радиа и пр., звучат популярни коледни мелодии, най-често с известни и чуждоземни автори. Българската традиция се зачита от малки и големи коледарски дружини и групи, съставени от деца, младежи и  самодейци на по-друга възраст. А дали коледарските песни, благословии и наричания са същите, с които техните дядовци в  младите си  години като коледари са почитали стопаните в същите села и градове, и са научили от своите домашни край огнищата през коледните пости?  С други думи, дали днес коледарите в Търговище, а и във всички селища,  пеят местни песни, или  спазват един унифициран за цяло Българско сценарий?

Към отговор на този въпрос ни насочват мемоарите на Руси Коджаманов. Той  е  роден в с. Вардун  през 1866 г. След завършване на  педагогическото училище в гр. Шумен през 1884 г., работи като учител по пеене в градовете  Видин (1884-1886), Русе (1887-1891), Габрово (1891-1894) и пак Видин (1894-1926), където живее до края на живота си (1933 г.).

Но  скъпите  детски спомени, които пази в сърцето си,  ще бъдат  жаравата, която ще пренесе  коледарските песни  от родното село Вардун  в старопрестолния Видин, а и ще запише и публикува в Сборник народни умотворения, наука и книжнина, издание на Министерството на народното просвещение. В издадения  през 1891 г. том VI, той публикува първата записана като текст и нотирана коледна песен от нашия край. Той е първият, който нотира и публикува народни песни и мелодии от Търговищко и Омуртагско. Част от неговите „Биографически бележки” със спомените за коледните празници публикуваме по-долу.

Текстът се публикува без редакторска намеса.  Самият Р. Коджаманов е записал  коледарските наричания и песни  тъй,  както ги е чул – с диалектните и фонетичните  специфики на говора  в търговищкото село  Вардун и русенското  Гагаля.

И още един въпрос: Дали някои от музикалните и самодейните формации в Търговище не биха се заинтересували от записаните преди около 120 години  местни  песни и мелодии?  Дали ще   зазвучат  отново  в автентичния си вид  и в съвремието?  Ще  запеят ли  бъдещите коледари и коледарчета  песента на пра- пра-прадедите?

Светлана Аврамов

Гл. уредник в Регионален исторически музей – Търговище

Из “Биографически бележки” на Руси Коджаманов

 Моята майка обичаше да пее. […] През дъл­гите зимни нощи майка ни с песни ни приспиваше. Особено през коледните пости тя всяка вечер, откакто легне, песни. Ние слушаме под юрганя, пееме с нея докато всички изпозаспиме.  „Тръгнали са три овчеря, Коладе  ле“, която песен отпосле печатах в Министерския сбор­ник за народни умотворения и която сега пеят из цяла България, съм научил от майка си.

Как записвах коледни песни и обичаи

Да пея аз обичах от детинство. Това ми вдъхна майка ми още от детинство, както казах в първата тетрадка на бележките си. Когато бях в Русе чувах   как коледували, та исках лично да присъствам на Коледа в някое село. Защото в нашето село коледували едно време, според майка ми, но в мое време този обичай бил изо­ставен. В Русенско – в селото Гагаля, според един мой приятел, най-хубаво коледували. Хващам си аз една каруца срещу Коледа и  хайде в Гагаля. Слязох на гости в поп Ненка по препоръка на моя приятел Михаил Васев, който едно време бил там учител. Разказах на поп Нен­ка /туй беше в 1889 г./ за какво съм дошъл. Той се изсмя. Ех, каза той, намерил си какво да пишеш! Разказах му, че народните обичаи поддържат духа на народа, тъй че ако ние сме оцелели  500 години под турско робство, това се дължи на нашите обичаи, що сме ги поддържа­ли толкова години. Поп Ненко пак си поддържа своето: Ще видиш ут­ре на Коледа как черквата ща бъде празна. Дойде ми на ум турската поговорка: „Кой с кое си, воденичарят с воденицата си, че воденицата нямала вода” и пр,  и пр… Смръкна се по едно време и коледарите почнаха – цялото село пламна от лай на кучета. Коледуваха няколко групи от по 15 – 20 момъка. /Тук му е мястото да забележа, че мно­го наши музиканти не знаят, че коледари това са момци от 18 – 19 години и  нагоре, даже до 30. И че коледари – думата е от мъжки род и че там деца нямат работа. Някои наши дип бая авторитети пишат коледни песни за смесени хорове, па даже един като разправя нещо за коледари споменава коледарки. Накъсо казано, те са два наши обичаи, от които единия – коледари  момци, а другия лазарки  за моми. Туй трябва да се знае добре. И когато  се пишат песни – коледни, да се пишат за мъжки хор. Коледарите бяха въоръжени с по една тояга /да се пазят от кучета/, всеки окичен с чемширова китка и мнозина имаха бъклици с вино. Няколко души имаха дисаги през рамо, за да носят подаръците. Коледарската дружина я предвожда един наречен главатар /беше женен човек/, а след коледарите тръгнало цялото село да слуша къде как ще пеят и главно с какво ще ги дарят. Тъй че ця­лото село беше на крак праз тая нощ. Щом влязат в двора главатаря запява, а коледарите отговарят: „Ой Коладе, мой Коладе“. След свърш­ване на една две песни, последва вече дарението. Обикновено като свършат песните тези, които носят дисагите извикват: „Сланина, орехи, кълчища, всичко вземаме.“ Излизат цялото семейство да ги дарят. До­макинята държи един кравай /колач/и отгоре му един резен сланина. Домакинът пък в една крина турил малко орехи, дрънка ги за да се видят по-много. Главатарят поема колача със сланината, а орехите сипват в дисагите. Главатарят, държейки кравая започва да благосла­вя семейството със следните думи: „Славите ми дружина, славите!“ Дружината отговаря в хор – унисон: „Амин!“ /селско проточено „Амин“/  Главатарят почва: „Къде пътя пътуван /както говорят в с. Гагаля/ Къде стана – сталуване. Кални друми принафми,тъмни нощи приидофме. Амин. Чи дудофми на този брат на врътата. Ни гу намерифми на легло напъдало. Той се урадва и убрадва, чи му душле дубри гости, добри  гости Кулежданци. Чи зъпретна злати скути, злати скути и бели ръкави, чи ни дъри дубра дарба, дубра дарба, прават кръст на кравая дукату: Амин /Главатарят издига малко кравая нагоре/.Тоз кравай, който вил, вил и привил негу викът у девету село,  у десето. Да венчава и да кръщава и да нъстригва. Та тъй са носи и подноси, къту риба у дълбине, къту сукол у нибиса, къту паун пу  булярски вратия: Амин”. Думата „Амин”, както казах по-горе се казва от дружината.

Друг някой от семейството държи котел пълен с вино. Едни пият, други си наливат в бъклиците. Ако семейството е по-близко на тая дружина коледари, главатарят почва и друга благословия.

Ето я: Ималу двамъ брата близнаци, разурали гулямъ нива къту гръмутор /длан/. Пусели белу житу йуризове; та съ йбрудилу игликъ и митликъ, тий гу пуженъли и увършели, гулям амбар нъсипъли, гулям амбар – лешникува чирупка, тя лакът и пулувина празна устанъла. Упрегнъли кулесница,чи йутишли нъ йуденица,малки брат йутишъл дъ пъсе  йуловите, големия йустапъл да мели брашното.

Чи съ чудеъ и маяъ със йуденичеря дали синчкуту бръшио да зъмесят или и зъ село да йуставят. Замесифъ гу, чи гулямъ питъ на­правиъ. На нокът я разплескафа, на искра я упекуфа,чи съ чудеъ и съ маяъ дали сичката питъ да изидът, или и за малкия брат дъ уставят. Напрегнъха се чи я изядуха. Чи им нъбъбнъ гъзицъ къту свин­ска пърлицъ, викнъ той на малкия брат да дукара волувите.

Тръгнъл дъ си йутиде йут йуденица, колкото вървял, гулямия брат гняф гу дубивъ, чи съ търкулна ут гулямата бърчинъ. Къту се търкаляли из гъзъ му фъркъше хайрян, имъши  и зъ турския бъйрям. Минали през два бъзя, чи си удрали два гъзъ. Минали през двъ долъ, чи си удрали двата волъ. Минали през две плочи, чи си удрали двете йочи. Минали през трапъ, чи си ихчупили двата кракъ. Дружината: Амин.

Лицето, което предвождаше тази група коледари са казваше Иван Карачоров /от същия записах и двете благословии/. Той знаел всич­ки коледни песни в селото, от когото аз отпосле написах 7—8. Тъй цяла нощ коледарите обходиха цялото село. До зори се чуваше „Коладе, мой  Коладе“ и кучетата продължаваха да лаят. По едно вре­ме отидохме на черква и наистина черквата – празна, няколко жени и мъже. На Ивановден дружината се събрала и си разделила сланината и краваите – колачите още през нощта.

Лазарки и коледари във Видин 

В 1894 г, като дойдох повторно във Видин от Габрово, почнах да правя коледари по типа на гагалските от Русенско. Обикновено по Коледа давахме концерт и на тоя концерт в програмата вмъквахме един номер с коледари. Вземахме от абаджиите селски дрехи, обличахме 20 – 30 ученици от горните класове и домакина в народна носия. Краваи, сланина и всичко каквото трябваше за коледарите. Тая сцена правеше добро впечатлени на гражданите. В 1904 г. ме преместиха в девическата гимназия и моите заместници изоставиха коледарите. […]

Коледари в мъжката гимназия

През последната голяма война  мъжката гимназия бе останала без учител по музика и пеене и ме командироваха да преподавам и там. Сега аз наново поднових коледарите, но не вече на сцената.

Избрах от горните класове едри ученици, поръчах им да си на­мерят селски дрехи и калпаци. Избрах им главатар и рано сутринта на Коледа започнахме да коледуваме. По-точно коледуването става срещу Коледа, но понеже за пръв път и гражданите не са свикнали нощем да им дойдат коледари, почнахме сутрин. Коледарите придружа­вах аз и учителят Пеязов. Като наближи 12 часа пратих Пеязов да се нахрани, Той като дойде, аз да обядвам. Нахраних се набързо и отидох да ги настигна към Цар Петровата улица. Стигнах ги в Миту Дамянов.

Миту сложил на учениците маси сред двора, извадил им един котел вино, закуски и учениците и Пеязов пият ли пият. Много от учениците като пийнали студено вино прегракнали, други пък хубави­чко се напили. Самият Пеязов и нему се развързал езика. Веднага, за да не компрометираме делото, повиках касиерите с парите, а на другите ученици казах да си идат, защото не сме годни вече за работа. Прочетохме парите – до пладне сме събрали 10 500 лева. Така беше първото коледуване. После то стана обичай     и  сега всяка годи­на учениците коледуват – едно поддържат обичая и друго един сигурен доход за бедните ученици. Така по този начин аз оставих на девическата гимназия доход от лазарки, а на мъжката гимназия доход от коледари.

Някои от моите коледни песни печатах в сборника на Д. Хаджигеоргиев, директор на музикалната академия.