През 1939 г. светът е пред прага на нова световна война. България трудно може да остане встрани от настъпващия военен конфликт, въпреки обявената политика на неутралитет. В навечерието на войната въоръжените сили на България се състоят от четири отделни армии, с десет пехотни дивизии, две конни дивизии, въздушни и морски войски с общ числен състав 72 250 офицери, подофицери и войници. През юли 1939 г. се формира Прикриваща армия, съсредоточена на югоизточната граница.

След избухването на войната на 1 септември 1939 г. започва мобилизационно и стратегическо развръщане на Българската армия и насищане с модерно въоръжение и техника. За първи път въоръжените сили се разделят по видове – Земни, Въздушни и Морски.

България подписва Тристранния пакт с Германия, Италия и Япония

България запазва неутралитет до 1 март 1941 г., когато подписва Тристранния пакт с Германия, Италия и Япония и се включва във Втората световна война. Извършват се организационни и структурни промени във всички видове и родове войски. В сухопътните войски се създават нови оперативни обединения – 5-а отделна армия и два корпуса. Във въздушните войски се организират летателни, летищни, парашутни войски и противовъздушна отбрана. В морските войски се включват Дунавска флотилия, Черноморски и Беломорски флот.

Анексирани и администрирани от Царство България територии по време на Втората световна война

Входа на войната, с посредничеството на Германия и СССР, на 7 септември 1940 г. България и Румъния подписват спогодба в Крайова за възвръщане на Южна Добруджа.

Български войници навлизат в Добрич след Крайовската спогодба от 1940 г.

Възстановяват се историческите права на България върху изконна земя, несправедливо отнета по силата на Букурещкия договор от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г. Добруджанското население посреща със сълзи на очи и „ура“ войските на 3-та армия с командващ генерал-лейтенант Георги Попов.

Административни области и околии в Царство България 1941 – 1944 г.

5-а и 2-ра българска армия, през април 1941 г. извършват поетапно заемане на Македония и Беломорска Тракия. Българското население в тези земи приема този акт за свое национално освобождение, като крачка към обединението на българската нация. Загубите на Германия на Източния фронт и опасността от евентуален англо-американски десант по Егейското крайбрежие налагат формирането на два корпуса. През януари 1942 г.

Първи български корпус заема части от Югоизточна Сърбия с щаб в гр. Ниш, а през ноември 1943 г. три пехотни дивизии са обединени във Втори български корпус с щаб в гр. Драма. Задачите на корпусите са охранителни, отбранителни и маневрени. Двата корпуса се разформироват през септември 1944 г.Административни области и околии в Царство България 1941 – 1944 г.

Бомбардировките над София

На 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. „Символичната война“ скоро се превръща в реалност с трагични последици. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. бомбардировките над страната ни стават интензивни и с тежки поражения. Бомбардирани са 168 населени места, разрушени са над 12 000 сгради, жертвите са 1 828 убити и 2 372 ранени.

Димитър Списаревски

Летците, които защитават българското небе, проявяват храброст и се покриват със слава. Имената на Димитър Списаревски, Неделчо Бончев, Асен Ковачев, Петър Бочев, Стоян Стоянов и много други остават в историята на българската военна авиация като символ на героизъм и саможертва.

Съветските войски влизат в София

След успеха на Яш – Кишиневската операция войските на Трети украински фронт достигат българската граница. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, а на 8 септември правителството на Константин Муравиев прекратява съюза с Германия и приобщава България към антихитлеристката коалиция. На 8 срещу 9 септември 1944 г. в страната се извършва държавно-политически преврат.

На 28 октомври 1944 г. в Москва се подписва примирие между България, от една страна, и СССР, Великобритания и САЩ, от друга, с което се създават условия за включване на българската армия в заключителния етап на Втората световна война в съюз с държавите от антихитлеристката коалиция.

През септември – ноември 1944 г. се извършва мобилизация, съсредоточаване и стратегическо развръщане на българската армия, включена в състава на съветския Трети украински фронт. Предвижда се настъпление на запад, прекъсване на пътищата и разгромяване на отстъпващата германска армейска група „Егея“.

генерал-лейтенант Иван Маринов.

Главнокомандващ българската армия е генерал-лейтенант Иван Маринов. Проведени са четири настъпателни операции: Нишката и Косовската – от 2-ра армия с командващ генерал-лейтенант Кирил Станчев, Страцин – Кумановската – от 1-ва армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев и Брегалнишко – Струмишката – от 4-та армия, с командващ генерал-майор Асен Сираков.

При Ниш, Страцин и Стражин, при Щип и Велес българският войник показва масов героизъм. Имената на хиляди бойци и командири остават в славната летопис на военната ни история.

През периода декември 1944 г. – юни 1945 г. България участва в заключителния етап на Втората световна война с формираната Първа българска армия, в състав от 130 000 души, с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев. През януари 1945 г. българските войски извършват 250 км преход с двойно преминаване на р. Дунав и заемат за отбрана полоса по левия бряг на р. Драва.

Български войници в атака по време на Дравската операция в Унгария.

Проведени са Сремската, Дравската, Мурската и Чаковецката операции. От основните сили на армията са формирани 3-ти и 4-ти корпуси с командири генерал-майор Тодор Тошев и генерал-лейтенант Стоян Трендафилов.

Активните отбранителни действия на българските войски при селата Дравасоболч, Дравачехи и Драваполконя са отразени в най-авторитетните вестници в Европа и в света.

София, посрещане на Първа българска армия на 17 юни 1945 г. след завръщане от фронта.

Първа българска армия завършва бойния си път в подножието на австрийските Алпи и на 17 юни 1945 г. се завръща в родината с победно развети знамена. Загубите на Българската армия във Втората световна война възлизат на 40 450 души. От тях убитите са 8 337, ранените – 22 958, а безследно изчезналите – 9 155

Генерал Владимир Стойчев (крайният в дясно) участва в парада на победата, като командващ на Първа българска армия в състава на 3-ти украински фронт, втори отляво е ген. Сергей Бирюзов, Москва 24 юни 1945 г.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име