Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. На този ден църквата чества възкръсването на Лазар. Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар предизвикват гнева на еврейските първосвещеници. Чрез своите постоянни настоявания те успяват да убедят представителя на римската власт Пилат Понтийски. Той дава свобода на противниците на Христос. Същите тези Исусови противници го осъждат на смърт, но смъртната присъда е изпълнена от римляните.

Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви. Денят на свети Лазар е разпространен по цялата етническа територия на България.

Главно действащи лица на този празник са девойките. Те преминават от една социална група в друга, т. е. те вече не са деца. Веднъж  взела участие в лазаруването всяка една девойка може вече да се омъжи. Поради това Лазаровден има важно значение за тях. Това донякъде напомня на Коледуването при младежите и младите несемейни мъже. Обикновено едно село има няколко лазарски групи. По-рядко се среща в едно село всички момичета да лазаруват.

Това става само в много малки села и махали. Тяхното разделяне става по местоживеене. Бъдещите  лазарки се събират предварително както коледарите за да си припомнят стари и да усвоят нови песни посветени на този празник. Това става на свети 40 мъченици.

dav

На самия празник Лазаровден те започват да обикалят къщите на хората като изпълняват различни песни. Повечето от песните не се повтарят, защото те се изпълняват в зависимост от социалното положение на човека в семейството и обществото. Тези песни се пеят за здраве и берекет.

Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора.

В някои райони на страната изпълняваните ритуални лазарски игри се наричат буенек. За разлика от лазаруването буенека се изпълнява по време на Великденските пости. Това означава, че не се извършват само на Лазаровден. Участничките както в останалите краища на България, така и в Източна България са млади моми. Те избират една между тях за водач- буенец. Тя събира групата. Под нейно ръководство се разучават новите песни и се припомнят старите.

Тя е облечена с празнична носия, но понякога тази девойка облича и невестинската премяна на скоро омъжила се млада жена. За разлика от другите момичета водачката облича не женска, а мъжка риза. Върху разпилените си коси носи калпак. Пак водачката води групата из селото. С буенеца върви и булка. Обикновено за булка се избира момиче, чиято възраст е не по-малка от 8-10 години. То задължително трябва да е от семейство в което и двамата родители да са живи. Това дете е облечено в булчинска премяна и е забулено с невестинско було.

При изпълнение на ритуалните танци участничките в тези игри застават едни срещу други и пеят, а в средата се намират буенеца и булката. По време на ритуала буенеца замахва със сабя, секира или обикновена пръчка над главата на булката. След това хвърля кърпа към стопанка, която от своя страна завързва в нея пари. В същото време тя дарява буенеца, булката и останалите участнички с яйца и брашно. Тези яйца по-късно ще бъдат боядисани от момичетата за Великден. След като приключи обредния танц домакинята изнася сито, което търкулва и по това се гадай каква ще бъде годината.

С приключването на лазарските игри не свършва празничния цикъл от ритуали и обреди, които се изпълняват непосредствено преди  Великден (Възкресение Христово). Празничните ритуали продължават и на следващия ден – Цветница.

Лазаровден именници: Лазар, Лазо, Лазарина, Лазарка, Лалка, Лалко, Лалао, Лала, Лальо,  Лалю

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име