Основателят на планинската артилерия ген. Петър Тантилов е роден в Карлово и е син на известния български учител-възрожденец Матьо Тантилов.

След като 20 юли 1877 г. се превръща в най-печалният ден в  историята на Карлово /центърът на града е облян от кръвта на 600 убити българи, 300 са оковани във вериги и отведени в пловдивските затвори, през август и септември – екзекутирани/, в същия ден група младежи поемат през Балкана за Северна България, за да се спасят. Най-малкият е 16-годишният Петър – вторият син на Марко Тантилов.

Установил се в Ловеч, постъпва на служба като стражар, после заминава за Свищов, откъдето е повикан от брат си Никола в Пловдив в школа за първоначална военна подготовка , открита от руските освободители. Постъпва по препоръка на Найден Геров. Школата завършва с отличие на 30.08,1878 г. Продължава в Юнкерското училище в София.

През 1879 г. завършва и  е произведен в подпоручик. След това е повишен в чин поручик и завършва артилерийската школа в Царское село край Петербург. В Киев е назначен за артилерийски офицер.

През 1885 г. става командир на 5-та батарея в Първи артилерийски полк Пловдив. Командваните от кап. Тантилов артилеристи се отличават в сраженията при Гургуля на 7.11.1885 г., при Келташ на 15.11., когато Петър Тантилов посреща 25-я си рожден ден. Успехите продължават и при Пирот.

Генерал Петър Тантилов по време на Балканската война 1912-1013 г

Първата награда „За храброст” е от княз Батенберг. През 1887 е назначен за инспектор на артилерията, следва повишение – майор., а на 18 август 1889 е произведен в подполковник. През 1908 г. завършва Генерал-щабна академия в Италия. Началник на артилерията на 3-та армия.

През Междусъюзническата война се сражава при Трън, а след войната на 5.08.1913 г. е удостоен с генерал-майор. В края на 1914 г. преминава в запаса. През първата световна война е мобилизиран.

Той има големи заслуги за развитието на българската артилерия, издава научни трудове по балистика и артилерийско дело, преживе е наричан баща на българската артилерия и основоположник на планинската артилерия. на 30.05.1918 г. получава званието генерал-лейтенант. Става носител на два ордена „За храброст”, два – „Свети Александър”, един – „За военна заслуга”.

Матю Тантилов

Ген. Тантилов и братята му подаряват на карловската библиотека 1150 книги и така възниква Тантиловата библиотека. На 15 .12.1927 г. братя Тантилови учредяват фонд „Учител Матьо Тантилов”. От фонда определят награда на най-добрия ученик на гимназията, завършил последния курс.

На 2 май 1930 година в чест на 100-годишнината на баща им увеличават дарената сума, първоначалният капитал на която е 30 000 лева. Даряват на читалището и на църквата „Св. Николай” по 1000 лева.

Ген. Петър Тантилов умира на 3.05.1937 г. в София.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име