Никола Станимиров е роден е на 11 май 1876 г. в Габрово. Баща му е свещеник. Тогава, през Априлското въстание, населението бяга от Габрово и майка му го ражда по време на бягството, встрани от пътя…
През 1897 г. завършва Военното училище в София.
В периода 1904 – 1906 г. учи и завършва Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, след което е произведен в чин капитан.
Участва във войните за обединение на България.
В Първата световна война е в командването на 1-ви, 3-ти, 4-ти и 9-ти конни полкове. Проявява се като много смел участник в кавалерийските атаки на Конната дивизия в Добруджа. Оцелява когато един кон е убит под него и други два коня са ранени.
Командир е на 5-ти конен полк, 3-ти конен полк и Лейбгвардейския конен полк от 1922 до 1923г., командир на жандармерията, после зам. инспектор на пограничната стража.
Заедно със съпругата си е в църквата „Света неделя” по време на атентата на 16 април 1925 г., когато са ранени.
Многократно награждаван е с различни отличия във война и мирно време, включително и с два ордена „За храброст“. На активна служба е докато се пенсионира в 1928 г.
Женен е за дъщерята на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев – Елена. Имат трима сина – Тодор, Рачо и Станимир, които следват пътя на баща си и стават офицери. След преврата на 9 септември 1944 г. и тримата му сина са преследвани. Единият е осъден на доживотен затвор, другият на 15 години затвор, третият е изселен.
Генерал-майор Никола Станимиров умира на 11 февруари 1962 г. и е погребан в София.
Валентин Симеонов
