Никола Топалджиков е роден на 13 март 1875 г. в Русе. През 1899 г. завършва Военното училище в София, произведен в чин подпоручик и зачислен към 1-ви конен полк. В полка служи до 1902 г. От 1903 до 1905 г. следва в Императорската николаевска военна академия в Санкт-Петербург, Русия. Когато завършва академията със златен медал и му предлагат да стане преподавате ,той категорично отказва с думите:
“Моята цел не е личната кариера като военен, моят стремеж е да служа на народа и отечеството си.”
Още след завръщането си, вече семеен, е назначен първо като секретар, а по-късно като военен аташе в българската легация в Цариград Този енергичен българин прави впечатление не само с отличната си военна подготовка, но и с високата си обща култура, и с тези си качества си спечелва много приятели сред английските и френските кръгове.
През 1912 г. е обявена Балканската война и Никола Топалджиков е назначен за началник на разузнавателната секция в щаба на действащата армия. Той участва в разработването на Одринската операция, влага много жар и амбиция в работата си, защото чувства – тази война е справедлива.
Краят на 1920 година правителството на Александър Стамболийски назначава полковник Топалджиков за началник на кабинета на Министерството на войната, а след това -за началник на генералния щаб на армията. Какви са основанията?
Това са земеделският произход на полковника, доказаните му качества на военен, симпатиите му към Русия, чийто възпитаник е. А най-важното е,че е повярвал на Александър Стамболийски, който призовава офицерите честно да служат на народа си.
За началника на генералния щаб настъпват пълни с оптимизъм дни. Осъществила се е мечтата му да служи на справедлива кауза и да осъществи своите демократични разбирания за организацията на армията.
Той премахва длъжността ординарец, която уронва личното достойнство на войника. С всички сили съдейства да се осъществят реформите на земеделското правителство и с тази цел често посещава Русе.
А когато започва да се формира Военната лига – първата организация от фашистки тип у нас, Топалджиков е от малцината офицери, които твърдо застават срещу нея.
На 20 април 1923 г. е произведен в чин генерал-майор и преминава към запаса.
Генерал-майор Никола Топалджиков е убит през 1925 г. в Кюстендил.
