Иван Николов Бацаров е роден на 16 август 1866 г. в Шумен. Учи в 1- ва Софийска мъжка гимназия, а по-късно завършва медицинския факултет в Цюрих, Швейцария (1892). През Сръбско-българската вайна (1885) е доброволец в Червения кръст.
На действителна военна служба е зачислен като подпоручик (1893) в Софийския артилерийски склад , а след това в 4- ти артилерийски полк. На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1899 г. е капитан.
Пет години по-късно на 2 август заема чин майор. В 1904 г. е началник на 1- ва Софийска дивизионна болница, а от 1906 г. е дивизионен лекар в 4- та пехотна дивизия. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин подполковник.
През Балканската война (1912-1913) е дивизионен лекар в 4- та пехотна дивизия, воюваща в състава на 3- та армия на Тракийския военен театър. На 1 януари 1914 г. е повишен в чин полковник и заема длъжността Главен лекар на войската.
По време на Първата световна война (1915-1918) е началник на Военно-санитарна част при Министерството на войната и Главен лекар на действащата армия. Той е първият български лекар, който получава чин генерал-майор (15 август 1917).
От армията се уволнява през 1920 г. След това работи в Софийския бактериологичен институт. Умира през януари 1951 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” IV ст. 2 кл.; ордена „Св. Александър” IV ст. с мечове отгоре; народния орден „За военна заслуга” III и IV ст. на обикновена лента.
