Тома Радовски, наречен Томето или Томата Радовалията е български революционер, деец и районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация в Серския революционен окръг.
Тома Димитров Радовски е роден през 1862 г. в село Радово, Валовищка кааза на Серски санджак на Османската империя, днес Харопо, Гърция. Занимава се с производство и търговия с воденични камъни, добивани от района на Валовища. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание в Серския революционен окръг, като четата му задържа стратегически турския военен корпус с всекидневни акции и атаки през цялото времетраене на въстанието в Серския санджак.
Двамата с Лазар Кунгалов организират малка чета с район на действие поречието на река Струма и с цел – набиране на оръжие и пари за организацията. Имат равен ранг на войводи под ръководството на Яне Сандански.
През 1912 г. по време на Балканската война участва в освобождаването на града от четите на Яне Сандански и Александър Буйнов. На 4 ноември 1912 г. в града влиза и генерал Георги Тодоров с 4-та дружина на 50-ти полк на Седма пехотна рилска дивизия. Участва в битката за Рупелския проход, в която четите на ВМОРО атакуват турския корпус в тил и довеждат до неговото разбиване.
С четите на ВМОРО е и при изтеглянето от Валовища по време на Междусъюзническата война. След войната, когато съгласно Букурещкия мирен договор Гърция анексира Валовищко, Тома Радовски се установява в Чучулигово, Петричко. Той поддържа санданистите като е в близък контакт с Яне Сандански и става негов телохранител.
Тома Радовски подпомага освобождението на Валовища през Първата световна война на 17 август 1916 г. от Седма пехотна дивизия. Дава информация за гърци, участващи в шпионски организации и свидетелства в съдебни процеси срещу шпионите. Съгласно Ньойския мирен договор Гърция отново си връща Сяр и Валовища. Тома Радовски отново се установява в Чучулигово.
След 1918 г. ВМРО възстановява структурите в Егейска Македония и изпраща четата на Георги Хазнатарски, в която участва и Тома Радовски. Тя действа в трите околии на Серския революционен окръг – Серска, Драмска и Валовищка. Четата през пролетта на 1920 г. води сражения в Костурско, Леринско и Воденско.
След като се прибират в България организират дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино.
Освен Тома Радовски участват и Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Гоце Манолев, Динчо Балкански, Петър Говедаров, Димитър Чегански, Илия Лерински и Кирил Лерински.
Приближен е до Алеко Василев – ръководител на Спомагателната организация на ВМРО. През 1923 г. Тома Радовски е издигнат за районен войвода в Петричкия окръг. Сформира чучулиговската чета с която преминава и води бойни действия в Гърция. Той е тежко ранен в двата крака при ожесточена престрелка с гръцки военни части в близост до село Бурсук, Серско. С много усилия е донесен от четниците в село Чучулигово, Петричко за лечение, но остава куц с левия си крак.
През 1924 г. по време на Горноджумайските събития получава смъртна присъда от водача на дясното крило във ВМРО Иван Михайлов. Тома Радовски, Никола Хаджиев, Димитър Хаджиев, Иван Коджабашиев и Гогата Хазнатарски минават през Алиботуш в Гърция, след което се установяват в Горни Милановац, Югославия, където се оформя база на български емигранти.
Оттам групата е прехвърлена във Виена чрез сигурен и добре работещ канал. Там са посрещнати от Тодор Паница и те стават неразделна част от неговото обръжение до неговата смърт. Тома Радовски наема квартира на улица „Кайзерщрасе“, в непосредствена близост до ресторанта на ъгъла с улица „Зайденгасе“, оформил се като сборен пункт на емигрантите серчани.
На сбирките най-редовно е четен и обсъждан вестника „Македонско съзнание“, издаван във Виена с помощта на Тодор Паница. След неговата смърт двамата с Гогата Хазнатарски се връщат в България и заживяват в Чучулигово. Тома Радовски се отчита пред организацията и живота му е спасен.
Отменя се присъдата след като е направил отчет на служебните пари, които са били на съхранение при него лично пред Иван (Ванче) Михайлов. Отпада обвинението, че е злоупотребил с народни пари. На Тома Радовски е оставена е крупна сума от Михайлов за битовото устройване на семейството.
Радовски е бил посещаван често в Чучулигово от Иван Михайлов, тези посещения продължавали до разтурането на организацията. След бягството на Ванче и неговата съпруга Менча през 1934 г. в Турция, Тома активно се занимава с предоставяне на земеделски земи за обработване от наематели.
През 1941 година след анексията на Серско от България, Тома Радовски се завръща и се установява в Сяр. Той и неговите синове Христо и Димитър стопанисват винарска изба и кръчма в Сяр, както и лодка по долното течение на река Струма, с която превозват хора и товари.
От лодката се възползват членовете на организацията в Серския и Петричкия окръг за изпълнение на поставените им задачи от българското управление. Димитър Радовски работи като бирник в общинската администрация в Сяр.
През 1944 г. при оттеглянето на българските войски Тома Радовски и семейството му отново бягат в България под непосредствената заплаха от смъртно наказание, обявено от Андон Чауш – ръководител на гръцките паравоенни формирования. Отново се установяват в Чучулигово, Петричко. Т. нар. Народен съд го осъжда на интерниране в Разградско като член на ВМРО. По-късно е освободен.
Тома Радовски умира от естествена смърт на 17 февруари 1957 г. в Чучулигово. Погребан е в селското гробище в гроба на съпругата му Анна.
