Михаил Йовов Йовов е български офицер (генерал-майор), началник на щаба на армията в периода от 18 май 1934 до 19 май 1934, министър на народното просвещение в периода от 23 ноември 1935 г. до 4 юли 1936, министър на железниците, пощите и телеграфите в периода от 23 октомври 1936 г. до 14 ноември 1938 г.

Михаил Йовов

Михаил Йовов е роден на 2 юли 1886 г. в Пловдив. Завършва Военното училище в София през 1905 година,  като на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 4-ти артилерийски полк. През 1912 г. завършва Николаевската генерал-щабна академия в Санкт-Петербург а по-късно завършва и Търговско-стопанския факултет на Свободния университет в София (днес УНСС).

Участва в Първата балканска война (1912 – 1913) като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк и в Първата световна война (1915 – 1918) като началник-щаб на 1-ва бригада от 10-а пехотна дивизия и на 3-та бригада от 4-та пехотна дивизия. След войната заема длъжностите помощник-началник на Разузнавателната секция в Щаба на армията (1918 – 1922), командир на 6-а пехотна дружина (1922 – 1923), инспектор на класовете във Военното училище (1923 – 1926), офицер за поръчки при Щаба на армията (1926 – 1929).

Генерал Атанас Ватев (председател на Централното упр. на Военния съюз) и генерал Михаил Йовов по време на маневри, 30-те години на ХХ век

На 30 април 1933 г. е произведен в чин генерал-майор. Началник на Военното училище (1929 – 1934) и началник на Щаба на армията (1934). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. е уволнен от армията и преминава в запаса, след което е назначен за министър на Народното просвещение (1935 – 1936) и министър на Железниците, пощите и телеграфите (1936 – 1938).

От 10 март 1944 г. е пълномощен министър във Финландия. След 9 септември 1944 г. не се завръща в България, а през 1948 г. емигрира в Аржентина. Осъден е задочно от Народния съд на смърт като народен представител в ХХV ОНС (1940-1944).

С Решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена.

Автор е на книгите „Записки по обща тактика“ (1922), „Кратки упътвания за решаване и съставяне на тактически задания“ (1923), „Пехота в боя. Ч. І-ІІ“ 1928) и др.

Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име