На 23 декември 1899 г. в Хасково е роден генерал-лейтенант Тодор Тошев. Син е на прославения военачалник от Първата световна война – генерал от пехотата Стефан Тошев.
Завършва Военното училище (1922) и Военната академия в София (1932). Служи във 2-ри и 4-ти конен полк, като адютант на 8-и пограничен сектор и в Щаба на войската. От 1928 г. членува в офицерската организация „Военен съюз“, която заедно с радикалния политически кръг „Звено“ осъществява държавния преврат на 19 май 1934 г. През 1935 г. е уволнен от армията за антимонархическа дейност.
В годините на Втората световна война Тодор Тошев става член на Централната военна комисия при ЦК на БРП (комунисти) и на Главния щаб на нелегалната Народоосвободителна въстаническа армия. Като съорганизатор и активен участник в държавния преврат на 9 септември 1944 г. е произведен в звание генерал-майор (11 септември 1944 г.).
През първия период на войната срещу Третия райх командва 1-ва пехотна софийска дивизия в Страцинско- Кумановската настъпателна операция (октомври – ноември 1944 г.). От февруари 1945 г. поема командването на 3-ти корпус в състава на Първа българска армия, с който воюва при реките Драва и Мур. На 5 май 1945 г. е повишен в звание генерал-лейтенант, а след войната – назначен за командващ 1-ва армия.
Заподозрян във „връзки с англо-американското разузнаване“ и участие в „антиправителствената организация на Трайчо Костов“, генерал Тошев е уволнен, арестуван (ноември 1949 г.) и въдворен в лагера „Белене“ (1951). Освободен и реабилитиран след две години (1953), той отново е назначен на военна служба в Министерството на народната отбрана.
През 1961 г. заминава със семейството си за Германската демократична република, с което по-късно (1967) се преселва в Западна Германия. Умира в гр. Лимбург на 9 септември 1976 г.
Генерал-лейтенант Тодор Тошев е кавалер на ордените „За храброст“ (ІІІ степен 1 клас) и „За военна заслуга“ (ІІ степен), на съветския орден „Кутузов“ (ІІ степен) и на югославския орден „Партизанска звезда“ (І степен).
