Иван Жабински е роден в Кюстендил на 25 декември 1862 година. Той учи в основното училище „Даскал Димитрий“ в родния си град. Завършва гимназия в Лом, след което постъпва в Софийското военно училище. Произведен е в офицерски чин и служи в пехотни полкове в страната.
По време на Балканската война Жабински командва 2-ра дружина на 13-ти пехотен полк. На Булаир, при защитата на левия фланг на полка, той проявява изключителна съобразителност и героизъм. На 16 юли 1913 г. e тежко ранен.
По време на Първата световна война Жабински командва 51-ти пехотен полк, отличил се в боевете при станция Кенали, Битолско. 28.11.1916г. – 51-ви пехотен полк на полковник Иван Жабински разгромява 372-ри френски пехотен полк в боя при битолското село Снегово.
Паметен е боя при село Снегово на 28.11.1916г., описан от самия полк. Иван Жабински.
След 6-часов артилерийски обстрел на позицията на полка от оръдията на противника тя е почти напълно разрушена. Окопите и проходите за съобщения са сринати, телената мрежа е скъсана, а всички наблюдатели загиват. Под развалините на окопите остават и картечниците и минохвъргачките.
Всичко е забулено в дим и огромни облаци от прах. В тази ситуация противникът настъпва срещу полка с 2 бойни дружини и 1 за поддръжка. След разсейването на дима и прахоляка нашите виждат, че противникът е заел позицията на 1-ва рота. Тази новина стряска защитниците на позицията. И тогава настъпва моментът, както пише полковник Жабински, “да се изпълни отдавнашното желание на нашите войници да се срещнат гърди с гърди със синовете на културна Франция.
Гърдите на българския войник излязоха по-твърди от стомаха на Англия и Франция“. „В този момент – подчертава той – всеки войник беше великан, безподобен храбрец, готов за величието на майка България да сложи костите си, но не и да я опозори. Като разярени лъвове войниците от 1-ва рота, в чиито окопи бе успял да влезе противникът, се хвърляха напред.
Храбрият командир на 1-ва рота подпоручик Боян Попов, застанал пред ротата си, с очи, вперени в противника, се втурва напред, гдето песента и звънът на ножа извършват това, което се нарича ужас на войната.
В това време се издава заповед на командира на 5-а Опълченска рота поручик Дечо Янакиев да подкрепи с ротата си 1-ва рота, която излезе на неравна борба – 1 срещу 10“.
Тогава “старците“ от Опълченската рота, “бащи на моите храбреци“ – разказва полк. Жабински – виждайки опасността, която обгражда и застрашава техните синове, за да им помогнат като стрели се понасят напред и ето те вече са между своите синове – ножовете безшумно се забиват в гърдите на неприятеля и неприятелските редове, като че под коса, все повече и повече се повалят.
Тук стар опълченец, хванал за гушата неприятелски войник и го умъртвява, там друг с ножа си забучва двама неприятелски войници… Бойците от 7-и картечен ескадрон, чиито картечници са затрупани с пръст, на бегом се снабдяват с бомби и застанали пред окопите, безгрешно ги хвърлят срещу противника, който е навлязъл в тях“.
След яростната битка гръмовните заповеди на командирите “Готови юнаци, напред на нож“ и мощните атаки, противникът е отхвърлен от бойната линии и бяга от полесражението.
След като над фронтовата линия се стъмва, горди от победата, бойците се залавят здраво за лопатите, като едни вадят затрупаните картечници, други чистят пръстта в окопите, трети събират мъртвите тела и трофеите – “пушки и други“, четвърти поправят скъсаната телена мрежа. На другата сутрин всичко е почистено и поправено, и нашите с готовност очакват новата среща с противника.
След погрома, нанесен над неприятеля, полкът остава на позицията си край Битоля. Противникът е 372-ри френски полк, съставен от 3 пехотни дружини, три картечни роти с 24 картечници, с по 20 автоматични пушки в пехотните роти, 4 тежки минохвъргачки със снаряди от по 28 кг. и с около 14 разнокалибрени батареи. След атаките си срещу полка на полк. Иван Жабински неприятелят оставя на бойното поле около 300 загинали и много ранени.
Българите прибират от позицията като трофеи 95 пушки “Лебел“, 3 картечници и 12 автоматични пушки, ножици за рязане на тел, 1 телефонен апарат и множество разхвърляни по позицията оръжия, муниции и войнишко снаряжение.
В сражението полкът губи “53-ма от долните чинове“, има и 213 ранени, 1 безследно изчезнал и 46 контузени.
След войната той се пенсионира и се установява в Кюстендил. Става член на Демократическата партия след 1919 г. и поддържа връзка с местния й лидер Христо Славейков, влиятелен дългогодишен депутат. С негова подкрепа и благодарение на известността си като почтен човек и изпълнителен военен и герой от Булаир, през 1923 г. Жабински избран за кмет на Кюстендил.
По време на неговото кметуване от януари 1923 до март 1925 година, е построена сградата на Кюстендилската популярна банка, прокарват се нови и продължават някои от старите улици в града, започва строителството на хижа „Осогово“.
На 20 март 1925 г. Жабински е уволнен като кмет поради несъгласия с политиката на правителството на проф. Александър Цанков.
Умира на 6 февруари 1926 година.
