Тачо Хаджистоенчев e роден на 29 септември 1887 година в Стара Загора. По-големият му брат Иван загива през 1902 г. като четник при село Ковачево, Разложко.
Още 17-годишен Тачо прави опит да се включи в чета, заминаваща за Македония. Молбата му е отхвърлена от Задграничното представителство на ВМОРО с мотива, че е още твърде млад и неопитен. Завършва пети гимназиален клас.
На следващата 1905 година обаче, вече навършил 18 години, Тачо Хаджистоенчев се включва в четата на драмския войвода Михаил Даев.
Близо две години той обикаля Драмско заедно с Даев и участва в редица сражения с турски потери и гръцки андарти. Секретар е и в четата на Христо Манов
Към края на 1906 Тачо се прибира в България, но през пролетта на 1907 отново се връща в Драмско, придружен от приятеля си от Стара Загора Стоян Медникаров. През есента отново се прибира в България, за да отбие редовната си военна служба. След казармата започва работа като жп работник.
След краха на Хуриета група дейци на ВМОРО, начело с Тодор Александров и Христо Чернопеев започват възстановяването на ВМОРО. Тачо Хаджистоенчев през 1911 година постъпва в четата на Христо Чернопеев.
През декември 1911 година Тачо Хаджистоенчев поема ръководството на Организацията в Разложка околия. До Балканската война е разложки войвода, четата му взема активно участие в освобождението на Пиринска Македония.
Участва в Балканската война в 1912 година като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в четата на Георги Занков, във Втора отделна партизанска рота и във 2 рота на 15 щипска дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.
По време на Първата световна война Тачо Хаджистоенчев е взводен командир в 4 пехотен македонски полк от 11 дивизия.
През 20-те години се установява да живее в София, където умира на 23 ноември 1952 година
