На 30 март се навършват 80 години от смъртта на легендарния генерал-лейтенант от пехотата Васил Кутинчев, командвал част от войските ни във важни и трагични моменти от новата ни история.
Васил Кутинчев е роден през 1859 г. в Русе. Баща му е абаджия. Той има още трима братя. Марин става капитан I ранг, Петър – полковник, най-малкият брат Кръстьо е инженер.
Васил приключва военната си кариера с най-високото звание в българската войска – генерал от пехотата.
След като завършва класното училище в Русе, става учител. През лятото на 1878 г. е призован в армията и отива да служи в 14-а пехотна русенска дружина. След една година завършва първия випуск на Военното на Н. В. училище и е изпратен в 24-та Силистренска пехотна дружина. Там през 1882 г. е произведен в чин поручик. Така започва военната му кариера.
През 1883 г. вече е командир на рота в 23-та Русенска пехотна дружина. През 1884 г. тя е включена в състава на 5-и Дунавски пехотен полк.
След Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г., полкът му е дислоциран на южната граница с Турция. Кутинчев е вече капитан и поема командването на 1-ва пехотна дружина от полка.
С избухването на Сръбско-българската война дружината на Кутинчев е предислоцирана на Сливница и се бие на десния фланг на позицията от 5-и до 7-и ноември. Участва в превземането на Цариброд и атаката срещу Пирот. В тези битки раняват командира на полка и капитан Кутинчев поема временно командването.
През 1887 г., като майор, е назначен за командир на 10-и Родопски полк, а след една година – на 1-ви Софийски пехотен полк. Майор Кутинчев има и военно-съдебна кариера. През 1888 година е назначен за председател на временния военен съд в Стара Загора.
По-късно е член на временния Софийски военен съд, а после и председател на Софийския полеви военен съд. През 1890 година е председател на военно следствената комисия по делото на майор Коста Паница и други, обвинени в заговор против държавата.
Същата година е назначен за временен заместник на началника на военно-съдебния отдел към Министерството на войната.
През 1889 г. той е назначен за член на комисията за изработване на правилник за военните екскурзии, а през 1890 година е член на комисията за изпитите на кандидате за щаб-офицерски чин и член в комисията за преработка на строевия пехотен правилник и наставлението за стрелба с пушка Манлихер.
През следващата година е председател на комисията за приемане на новата партида то пушки Манлихер, доставени от оръжейната фабрика Щаер. На 2 август същата година е произведен в чин подполковник.
От началото на 1893 г. е повишен в помощник-началник на 1-ва Софийска пехотна дивизия, а по-късно – на 3-та Балканска пехотна дивизия. Следват години на най-различни назначения.
През 1902 година Кутинчев встъпва в граждански брак с търновчанката Анастасия Витанова. Това е вторият брак на полковника, след несполучливият първи, от който няма деца. Малко по-късно се ражда и първият му син Иван, а по-късно се сдобива с още двама сина и дъщеря. Иван работи като чиновник, вторият му син Михаил става медицински лекар, а най-малкият Стефан поема по пътя на баща си.
В началото на 1904 г. Васил Кутинчев е повишен в чин генерал-майор и е назначен във Враца, където поема командването на 6-а Бдинска пехотнна дивизия. А от средата на следващата година е назначен за командващ на 1-ва Софийска пехотна дивизия.
Според генерал Кутинчев „победата на една войска се подготвя в казармата още в мирно време, защото „когато заговорят топовете“ погледите на подчинените се обръщат към командирите. Тогава от тях се искат дела и пример, а не умуване и празни думи“.
През април 1908 г. генерал-майор Кутинчев става началник на 1-ва военноинспекционна област. През 1912 г. по случай 25 години от възкачването си на престола Фердинанд произвежда шестима генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кутинчев е един от тях.
Със започването на Балканската война е назначен за командващ Първа армияс щаб в Ямбол. Според генерал Кутинчев задачата на Първа армия в началото на тази война е да прогони всички неприятелски групи, разположени между Одрин и Лозенград. Трябва да се обърне особено внимание на движението на неприятеля откъм левия фланг, защото в Лозенград има струпани големи вражески части.
Първа армия, която воюва на десния фланг на българската армия, води тежки и ожесточени боеве в района на селата Каспа, Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра и Ериклер.
Във взаимодействие с Трета армия, командвана от генерал Радко Димитриев (той командва в тази операция и Съединените армии – Първа и Трета), основните сили на Източната турска армия са разгромени. Още в първите дни на войната те търпят големи загуби, но успяват да се изтеглят, да се съвземат и да се организират за отбрана.
В резултат на това се стига до четиридневните епични боеве по линията Люлебургас–Карач дере–Бунархисар. В тези боеве частите на Първа и Трета армия показват изключителна храброст и издръжливост и смазват съпротивата на противника.
Тази победа обаче не се използва за окончателното му унищожаване и той успява да се организира и укрепи на Чаталджанската позиция на фронт от 20–25 км и дълбочина 6–8 км. Първа и Трета армия атакуват тази позиция на 4 и 5 ноември 1912 г., но до съществени резултати не се достига.
Командва Втора армия и бие гърците
Балканската война продължава. На 20 ноември 1912 г. е сключено примирие. След младотурския преврат примирието е отменено и дипломатическата обстановка се променя.
Командването на Първа и Трета армия отново е обединено, но този път командващ е генерал Кутинчев, а водеща е Първа армия.
В последвалата Междусъюзническа война генерал Кутинчев продължава да командва Първа армия, съсредоточена в района Видин – Берковица, за действия срещу сръбските войски.
След като на 22 юни 1913 г. сръбските части преминават българската граница при Кюстендил, Първа и Трета армия настъпват и превземат Княжевац. Настъплението към Пирот е спряно заради румънците от север, които заплашват в тил българската войска.
На 11 юли турските войски преминават българската граница и командването на Втора армия е поверено на генерал Кутинчев.
На 14 и 15 юли армията, усилена с части от 4-та армия и Западнородопския отряд, започва Кресненската операция. Войските на Кутинчев нанасят удари по фланговете на гръцката армия при Пехчево и Мехомия и я обкръжават.
Гърците правят някакви опити за отпор, но в крайна сметка гръцкото правителство иска спиране на бойните действия.
След демобилизацията през август 1913 г. генерал Кутинчев отново става началник на Първа военно-инспекционна област. В началото на Първата световна война генерал-лейтенант Васил Кутинчев е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област.
На този пост той остава до май 1917 г. Тогава напуска военната служба и е зачислен в запаса. През следващата година обаче отново за известен период е на военна служба като генерал за поръчки при Щаба на армията. На 23 октомври 1918 г. Васил Кутинчев е произведен в най-високия чин в армията – генерал от пехотата.
Видният български военен деец умира на 30 март 1941 г. в София, където е погребан с полагащите му се военни почести, тъй като през всичките години на службата си в армията съдейства за развитието и укрепването й.
Заради проявените от него храброст и командирски умения през дългата му служба в полза на България, генерал Кутинчев е награждаван с редица отличия: два ордена „За храброст“ – Втора и Четвърта степен, три ордена „Св. Александър“ – Велик кръст с мечове, Първа и Пета степен с лъвове отгоре, както и с орден „За военни заслуги“ – Втора степен.
