Дончо Лазаров Сойтариев (Сойтериов), наричан Даскала, е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Дончо Лазаров е роден на 30 януари 1878 година в село Ваташа, Тиквешко. Завършва българското педагогическо училище в Скопие, след което е учител в родния си край. През лятото на 1903 година участва в организирането на нелегална работилница в училището във Ваташа за изработване на облекло за четите на ВМОРО. През септември същата година участва в нападението на чифлика на Азис ага край село Моклище.
През ноември 1904 година Лазаров напуска учителстването си в село Ресава и заедно с Йованче Попантов и Михаил Шкартов става четник в четата на Добри Даскалов. В края на 1905 година е назначен за районен войвода в Тиквеш и остава на този пост с малки прекъсвания до Хуриета през 1908 година. След Младотурската революция се отдава на политическа дейност. През 1909 – 1910 година Дончо Лазаров е един от основателите и активистите на Народно федеративната партия (българска секция).
През юни 1913 година Дончо Лазаров е един от ръководителите на Тиквешкото въстание, а след потушаването му продължава борбата против сръбските власти като войвода в Кратовско.
След 1920 година се заселва в Петрич и работи на някои административни длъжности. През 1921 година за кратко време е кмет на града. През октомври 1925 година по време на т. нар. Петрички инцидент участва в защитата на Петрич от гръцкото нашествие. Към 1930 година е председател на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в града
Дончо Лазаров умира на 25 януари 1950 г.
