Преди 153 години започва последният етап от организираната борба за освобождение от турско робство. На 31 октомври през 1869 г. е основан Българският революционен централен комитет (БРЦК) – организация на българското националреволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.
Липсва единомислие по въпроса за началната дата на създаването на БРЦК. Приема се за такава 1869 година. Според други автори е създаден от Васил Левски през 1870 г., когато се полагат основите на Вътрешната революционна организация и е избран общ БРЦК с председател Любен Каравелов на общото събрание в Букурещ през май 1872-а.
Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Сава Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.
През октомври 1869 г. е изграден и самият Български революционен централен комитет в Букурещ.
Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма. Тя е публикувана най-напред в руското емигрантско списание Народное дело (август 1870 г.), а след това и на страниците на вестник Свобода (октомври същата година).
В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата Български глас, издадена също през 1870 година. Като крайна цел на българското националреволюционно движение в нея се посочва извоюване на политическо освобождение на българския народ.
Осъдена е остро политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти. Българският революционен централен комитет ратува за демократично управление на освободената българска държава.
Идеята на Любен Каравелов е за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на южнославянска или дунавска федерация от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет.
