На 7 юни се навършват 144 г. от рождението на славния деец на македоно-одринското националноосвободително движение

Петър Ацев е виден български революционер, деец на македоно-одринското националноосвободително движение. Същевременно той е един от изявените войводи на ВМОРО, известен като Прилепският войвода. На 7 юни се навършват 140 г. от неговото рождение.

Той е роден на тази дата през 1877 г. в прилепското село Ореовец. В периода 1897-1901 г. учителства в Прилеп, Крушево и други селища на Македония. В началото на 1902 г., с братята си Георги и Мирче Ацеви се включва в революционната дейност на ВМОРО.

Първоначално заедно с четата си действа като околийски войвода в родния си край, като негов четник е Кръстю Гермов, известен по-късно като Шакир войвода, а след това при него е и друг изявен македонски революционер – Атанас Иванов.

Прилепският войвода взема дейно участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Той е представител на прилепския революционен район на Смилевския конгрес, провел се през 1903 г. На него Ацев е един от основните противници за вдигането на въстание, тъй като смята, че неговият район е лошо въоръжен и не е готов за бунта.

Въпреки това си становище, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков е избран за запасен член на Генералния щаб, състоящ се от изявените революционни дейци Даме Груев, Атанас Лозанчев и Борис Сарафов.

Когато през юли 1903 г. избухва Илинденското въстание прилепският войвода взема дейно участие в него, сражавайки се смело и самоотвержено със своята чета с турските войски и башибозук.

След жестокото потушаване на бунта Петър Ацев не се отказва от революционната си дейност. Той е избран за нелегален член на Окръжния прилепски революционен комитет, заедно с Пандо Кляшев и Павел Христов, а легални негови членове са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракаджиев.

Никола Каранджулов

 

Непосредствено след разгрома на Илинденското въстание войводата води редица сражения с дружината си срещу османския аскер, както и с редица гръцки и сръбски чети в Македония. На 28 юни 1904 г. четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят ожесточено сражение с турска военна част в местността „Кюлето“ край село Селце, в което загива войводата Никола Каранджулов.

Бюрото на Седмия редовен конгрес на Илинденската организация Стефан Аврамов Петър Ацев председател Владимир Карамфилов и Траян Конов

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО, провел се през 1906 г., прилепският войвода е избран за допълнителен член на организацията, заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов. През 1907 г.

Петър Ацев участва със своята чета в битката за Ножот, заедно с редица македонски войвод като Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов.

След Младотурската революция през 1908 г. видният македонски революционер излиза от нелегалност и се установява да живее трайно в Прилеп. През 1910 г. обаче е арестуван от турските власти и близо петнадесет месеца е разкарван по различни зандани на Македония и Мала Азия. След като е освободен, в средата на 1911 г. Петър Ацев се прехвърля да живее в свободна България, като са заселва в Пловдив.

Когато избухва Балканската война, той се записва като доброволец и се включва в състава на Македоно-одринското опълчение, сражавайки са храбро за свободата на останалите под турска власт наши земи. След това воюва в Междусъюзническата война и в Първата световна война.

Петър Ацев

Ацев преживява двете национални катастрофи, сполетели страната ни, тъй като родният му край остава завинаги извън пределите на майка България. След края на световната война членува в Илинденската организация на македонските българи, участвайки активно в дейността й.

Славният войвода умира на 20 април 1939 г. в Пловдив, като е погребан по подобаващ начин за заслугите си за освобождението на останалите извън пределите на България наши земи. С дейността си като революционер той оставя трайна диря в македоно-одринското националноосвободително движение.

 

Атанас Коев

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име