Георги Толев, известен като Гоце Междуречки, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Роден е през 1874 г. (според някои източници – през 1877 г.) в кукушкото село Междурек, Егейска Макеадония (дн. Мелисургио). Занимава се с търговия. Въведен е в редовете на ВМОРО от Христо Чернопеев през 1901 г.
Участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г. е четник при войводата Кръстьо Асенов, а след това за около три месеца е в четата на Атанас Йовев в Струмишко. От май 1905 г. за една година е помощник на войводата Кръстьо Лазаров в Кумановско. В 1906 г. придружава Даме Груев в обиколките му из Македония. През 1907 г. е в четата на Кимон Георгиев, а по-късно е титулярен околийски войвода в Кукушко.
При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, участва в освобождаването на Кукуш като войвода на партизанска чета №26 с 10 души четници, действаща в Гевгелийско, а по-късно е в Сборната партизанска рота на МОО. На 5 октомври 1912 г. Гоце Междуречки напредва по линията Петрич-Струмица, на 8 октомври освобождава струмишкото село Банско, а към 12 октомври е вече в Кукушко. След освобождението на Кукуш на 23 октомври 1912 г. Гоце Междуречки е назначен на висш военно-административен пост в околията.
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, Гоце Междуречки се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. През декември 1914 г. четата му разрушава моста на река Водосир за трети път (след Христо Симеонов през юни и Никола Лефтеров през ноември).
След войните продължава активно да участва в дейността на ВМРО като войвода на чета.
Гоце Междуречки умира на 18 април 1941 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). В некролога му, публикуван в „Илюстрация Илинден“, пише:
„Покойният бе един от многото ратници за свободата на Македония. В ранни години той дига знамето на борбата против тиранията и води непрекъснато борба до Хуриета, когато с четата си напусна балкана и в разбирателство с младотурците повежда легална борба за човешки права и културно развитие на своя народ.
Излъган, той и българският народ, напуска легалния живот и повежда наново нелегална борба, като в 1912 г. влиза в гърба на отоманската армия и смущава тила ѝ.
