Днес е ден за изкуство. Стоя си у дома, пийвам си кафенце и сладко си подръпвам от цигарата. То в изкуството това е разрешено за разлика от живия живот / за отвъдния не съм се интересувал/.Ровя се из Интернет, чета, гледам и се ограмотявам.
Явно имам нужда защото забелязах че при мен съществува остър дефицит на възприемане на съвременното изкуство. Някак си, провинциално гледам на нещата. Изкуството се развива с мълниеносни темпове а аз още стоя и преживям някакви такива едни.. остарели и прашясали образци, което директно ме изхвърля в периферията на голямото изкуство, че даже и извън нея.
Стигайки до тоя извод логично си зададох въпроса: Аз къде съм? Отговора веднага ми го даде т.н. проект „Ето къде си“ .Къде съм ми го посочва Михаил Михайлов, който ще бъде българският участник във Венецианското биенале за съвременно изкуство. Конкурсът вече се е състоял в края на миналата година и в него са участвали 17 проекта. Спечелил го е М.Михайлов, който гордо ще развее българският флаг / и още нещо/ във Венеция.
Оказа се, че това е десетото участие на страната ни в най-стария и престижен форум за съвременно изкуство, основан през 1895 г., като за втори път конкурсната процедура се провежда от назначеното от Министерството на културата жури. Държавното спонсорство за предстоящата излагация възлиза на 500 000 лева. Замислих се дълбоко и.. просветлението дойде внезапно и на талази.
Спомних си че преди време чеха Давид Черни беше изобразил България, като нужник от късния соц. Сега следва продължението . В смисъл, че клозетната естетика продължава. Инсталацията на австрийският художник с български паспорт, както сам се определя твореца М. Михайлов, не случайно се нарича „Доходи“
Тука се почувствах малко объркан. Защо не приходи а доходи. Но като се вгледах по внимателно разбрах. На човека му се е доходило в резултат на което е получил половин милион приходи. Сега разбрахте ли каква е разликата между „доходи ми се“ и „приходи ми се“.
Същото като „Пипни“ иш „Докосни“, както се казва една негова друга творба. Не разбрах какво по-точно трябва да докоснеш и да пипнеш ама…пипайте си го, важното е изкуството, защото то е вечно. Е намериха се и завистници, които определиха въпросната инсталация като „арт-полюция“, ама тя нашата завист почивен ден няма.
“Днес хората искат всичко да се обясни. Но ако е възможно да се обясни картина, това вече не е изкуство.”, това го е казал не някой друг а Реноар и това прави автоматично произведението на М.Михайлов изкуство, което аз, който съм никой е тръгнал да се опитва да обясни. За това и спирам, да не помислите, че съм прост.
Аrs longa vita brevis
