Прости ми! Прощавай! Днес е деня за прошка. Замислих се, като един добър християнин, от кого бих поискал прошка. И на кого бих дал. Тъй де, не може само да искаме, трябва и да даваме. Поисках прошка от НАП. “Бегай на 3 каса“, следващия.. Поисках прошка и от банката. Вместо прошка- съдия -изпълнител.

Седнали сме с наборd Гошо, да пием по биричка. Мина едно моме, ама….да са живи майка му и татко му. Моме та дрънка.: Ей , те това, ако ми падне няма да му простя, изгъгна  Герги. Ха върви че ми говори за прошка. Грипа и той вече цяла година вилнее, прошка няма. Ха, върви че се прави на християнин и прощавай.

Годините и те не прощават, склерозата, още по-малко. От Енергото не ти прощават, от Мобилния да не говорим, все се чудя като отида дали не съм ги обидил с нещо. Даже и като ми прибират надвзети пари не ми се усмихват.

Правиха ми един ремонт, и докато хлопнаха вратата на излизане, половината фаянс се струпа на земята. Отидох във фирмата и като човек ги моля да ми върнат парите. „Прощавайте, но фирмената ни политика е такава, че пари не връщаме“ Не разбрах те ли ми прощават че само половината фаянс се е сринал или аз трябва да им искам прошка, че съм ги обезпокоил по никое време в 10 ч. преди обяд.

Като няма от кого, реших да поискам прошка от жена си. “Прощавай жена…“ до тука беше. „Казвай, коя е мръсницата…!!! “Добре че имахме две чинии от алпака, да има в какво да обядваме.

Стегна ми се нещо, налях си едно, после още едно и…на сутринта. Права беше мама, като ми казваше, че алкохола не прощава. Ба! Той няма да ми прощава, пък аз на него…Удри!!

Влизам в къщи, гледам синът ми се отнесъл на някъде. Абе, келеш, ти поне от баща си прошка няма ли да поискаш. „Не виждам, за какво баща ми, Боговете никога не грешим!“ Пък аз все си мислех ч индийския коноп не е чак толкова вреден. Излизам от дома и гледам през входа съседа Пешо.

– Здравей, комшу. Дошъл съм по обичая да ми простиш, каквото съм ти направил.

– Простено ти е всичко… освен столевката, която ми дължиш! – побързах, да му отвърна, защото то прошката си е прошка, ама 100 лв. са си 100 лв. Ама пък ми стана драго, защото от 3 години ми ги дължи, ама не забравя, поне на сирни заговезни. За разлика от Киро, който и дума не обелва, все едно че не съм му дал 150 да си плати таксата за развода ами… Не давай пари на нещастен човек, защото като го огрее щастието и те забравя. Прибирам се в къщи и застанах пред огледалото.

– Прощавай, ако съм те обидил с дело или дума. Не е от лошо сърце, от простотия е, ама нали и тя по хората ходи. Стои тоя отсреща гледа ме и мълчи. Е, от това по лошо няма, когато и на себе си не можем да простим.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име