Сиромах човек бил Хитър Петър. Колкото бил хитър, дваж по- беден бил, което давало пълно основание на жена му да му трие всекидневно сол на главата. Не че бил мързелив. По цял ден бъхтел като добиче, ама в кесията му се завъртала по някоя пара от дъжд на вятър.
– Да ти умра и на хитрините и на чудото- пустосвала го буля Петровица. Че като си толкова хитър, защо си толкова беден бе, аланкоолу!? Я ги виж другите! Кой дюкян отвори, кой кафене стъкми в плевнята! ..Абдал Пенковото момче си даде коша за царевица под наем за фирмен офис, баща му направи кафене в плевнята, а Тинко Пъдаря отвори фирма за охрана на селскостопански обекти. „Кър секюръти“ и вика и си донесе писана каруца от Ингилизко, втора употреба. Само ние ходим голи и боси, като даскали, за срам на децата.
Замислил се Хитър Петър. Мислил, мислил и…измислил!
Ще се кандидатирам за кмет. Ей, на, избори идват. Партията ще ме подкрепи, пък аз като бръкна в торбата с лъжите, все ще ги докарам пущините 51%., пък сетне ще видим каква ще я къдрим. Тъй си рекъл Хитър Петър и се кандидатирал за кмет.
Сиромах човек бил Настрадин Ходжа. Уж по цял ден муски правел, куршум против уплах леел, за здраве баел и боб за прогнозни резултати хвърлял, ама пара- йок. Изпосталял ходжата, чалмата му замязала на изтривалка а гащите му се протрили светели изотзад за срамотите.
„Абе, що ли не се кандидатирам за кмет?! Какъвто съм умен и сладкодумен, еша ми няма да има. Пък и Ахмед ага, да свети Аллах името му, като сложи едно рамо по партийна линия, топлото място ми е в кърпа вързано. Пък от там на сетне..ще му берем гайлето!“
Така си рекъл Настрадин Ходжа, и като започнала една предизборна борба…Майко мила!
– Нека каже този мюзевирин Петър, кой пика на Гочо Разсилния в кладенеца и кой излъга Семо Кривия и му продаде яловата си крава за 300 гроша! Този безсрамник, яланджия и мискинин ли искате да управлява селото- пенел се ходжата на площада.
– Драги съселяни! Този ли хайванин мисли да управлява селото!? Дето скришом яде сланина и закача ханъмите. Който се представя за Настрадамус Ходжа и лъже народа из цялата Европа и света, даже, за резил на селото ни. Срам, позор и съклет за синца ни!- опонирал му Хитър Петър в кръчмата и поръчвал по едно за своя сметка, на вересия, която смятал да плати, като седне на кметския стол.
Слушали ги селяните как се плюели и маскарили един друг, цъкали с език и си викали:
– Абе, тез ли мискини ще избираме да управляват селските работи?! Нали за срам и резил на целия вилает ще станем и синца ще ни сочат с пръст и ще ни се присмиват.
Пръв се усетил Хитър Петър и вместо обещания публичен дебат в Абдал Пенковото кафене, поканил ходжата на конфиденциален разговор при казана за ракия.
– Виж к,во, Ходжа ефенди! Хептен ни падна рейтинга и работата отива на сакантия. За това предлагам, вместо да се маскарим един друг, да вземем да се коалираме. Да се сортачим, един вид!
-Аз да правя ортаклък с Яланджи Петра!? Йок!
– Йок, йок, ама както сме я подкарали ще видим кметския стол на мук! Слушай сега какво ще ти кажа. Правим ортаклъка и ще има и за двама ни от кокала. В смисъл, да не се ачтисваме и афишираме и да не носим отговорност, най-вече. Та ти думам аз, Ходжа ефенди, да вземем да се коалираме и да издигнем кандидатурата на Кьор Хасан.
– Вай, завалла!- викнал ходжата- Тоз човек, хептен е изфирясъл!
– Бе, аз не знам дали съм изфирясъл, ама ти ме слушай сега, какво ще правим. Значи, издигаме кандидатурата на Кьор Хасана, като независим кандидат, подкрепен от коалицията, демек от нас.
Ще го турим на кметския стол, ще го научим да се подписва, пък ние двамата с теб, като коалиционни партньори, ще му казваме къде да удря пармака и…готово! И за него ще има и за нас ще има, ако сме окумуш и акъллии.
– То, всичкото туй хубаво Петър ефенди, ама ако Кьор Хасан обърка нещо. Нали и тримата ще отидем на гюрултия!
– Ще отидем- друг път! Ако оплеска работата, ние ще се разграничим, пък той ще опере пешкира. Верно, че сме ортаци, ама той удря подписа!
– Ашколсун, Петър ефенди! Тарикат човек си ти! Окумуш и тарикат! Давай да подписваме кетапа за ортаклък и да почваме.
Издигнали те кандидатурата на Кьор Хасан, провели му една предизборна кампания за чудо и приказ и го направили кмет. И ако селото хаир не видяло, то те поне загладили косъма.
А какво станало със селото? Ами огледайте се около вас и ще ви стане ясно. Ама традициите да са живи, това е най-важното!
