Пешо празнува Деня на независимостта. Пие бира, защото е българина, а българите така си празнуват празниците, като пият нещо. За разлика от повечето българи обаче, Пешо като пие и разсъждава. Какво по дяволите е това независимостта. Ами де вземем например бирата. Дали ще пие бира, зависи от това дали ще има пари. Дали ще има пари, зависи от това дали ще си намери работа. Дали ще си намери работа пък зависи от това дали някой ще му я предложи тая работа, а дали ще му я предложи зависи от това дали Пешо ще продължи да пие бира или ще си търси работа. Омагьосан кръг се получава някакъв в който Пешо се е оплел, като прокурор в дело за корупция.
Според съседа Киро тука въобще не ставало въпрос за Пешовата независимост, защото Пешо всъщност се явява като една отломка ничтожна от света и едно нищо от народа български и от него нищо не зависи.. Поне така го третират. Тука ставало дума за независимостта на държавата. Как навремето никой не ни е имал за нищо ама сме издали един Указ и сме станали независими. И после тръгнали да ми говорят, колко била забита образователната ни система. Да не би Киро да е завършил по сегашната. Не, и пак е тъп.
Според Пешо да си независим е да правиш това което си искаш, без да ти пука от това какво ще кажат другите. Баба му викаше на това слободия, ама то си е било Независимост. Да ама да правиш всичко това, трябва да имаш пари. Парите те правят независим. Само че в стремежа си да правиш пари ставаш пък зависим от парите. Нещо като да пиеш бира против махмурлук, докато се напиеш отново. Както и да я въртиш тая независимост, не става и не става.
Отговора го даде едно младо момче за които такива като Пешо казват, че нищо не става от тая днешната ни младеж: „Левски отдавна го е казал, ама нито четем нито мислим. „…българските дела да се решават от българи в собствената им държава, държава като свята и чиста република“ Което ще да рече, че трябва решенията да се вземат от множеството българи, в нещо като референдум например, а знаещите и можещите за изпълняват и организират адекватно решенията на народа, а не да се правят на умници, че народа е тъп и прост и не знае какво иска.
Мамка му и келеш, какво иска да каже, че съм тъп и прост ли, промърмори Пешо и продължи да разсъждава върху независимостта, като такава, и може ли човек да е независим, ако следващата бира, Данко кафеджията му я пише „на тефтер“.
