„Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.“
И като рекли, почнали. Тегли орела нагоре и вика: „Следвайте полета на орела!“. Щуката се забива в речните дълбини, защото знайно е в дълбоката и мътна вода, какво става. Ракът пък вирел щипки, досущ като представител на една политическа сила и в същото време дърпал назад. Колата обаче не ще и не ще да помръдне. Изморени и запъхтени, седнали тримата да си починат. Тогава орелът, като най-стар и мъдър сам си взел думата и почнал да ги учи на ум и разум:
– Вижте к,во, дружина! Тая наш,та работа, като я гледам, тъй няма да стане. Цял ден бадева блъскаме за тоя дето клати гората и вее знамената. И какво сега? Ние, гладни и изморени „на ползу роду“, пък колата не мърда. Затова предлагам, да спретнем по една партия и да ходим в Парламента, където мъдро и цивилизовано ще търсим необходимия консенсус, как да теглим колата. То и там всеки ще дърпа на своята страна, ама поне платата ще е сигурна.
– Ами, какво ще стане с колата бре, Орльо?- обадил се рака
– Бре, момче аджамия!- ядосал се орелът. Че то за тая работа си има добитък бе, айол! Ще дойдат воловете и ще я издърпат. Ние пък ще им обещаем да ги нахраним.
И направили орелът, ракът и щуката по една партия и влезли в Парламента. Пък воловете се впрегнали в колата и напънали шии.
