Оня ден, жената на Пешо с усмивка му каза „Хайде сега малко да се чифтосаме…” и преди Пешо да успее да се зарадва поне малко му метна куп изпрани чорапи. „Знаеш как става, че то в тази пералня можеш ли да разбереш кой чорап какъв е и кой е” И сега стои Пешо, чифтосва чорапи и си мисли. Че то това чифтосването на чорапите е като политиката. Трябва само да внимаваш не се чифтосаш черния с белия чорап. Защото в политиката на това му викат коалиция, ама в реалния живот му викат мърлящина. Да, ама и да чифтосваш чорапи си има тънкости. Досущ като в новоприет закон. Те може и да са еднакви, ама единия да не е скъсан а другия здрав. Значи трябва да се изберат чорапи, които да са еднакви, ама да са здрави. Другото за което трябва да се внимава е да не са мъжки и женски. Докато в между хората чифтосването става между мъжки и женски, то при чорапите това е груба грешка. Мъжките с мъжки, женските с женски. Ще кажеш че е влязла в сила Истанбулската конвенция. Чифтосва Пешо чорапи и разсъждава: Каквито и изисквания да има, все пак моделът за идеално общество, в което няма нито леви, нито десни, са чорапите. Там няма леви и десни, щом са здрави и вършат работа. От едни нищо и никакви чорапи тръгнахме пък, докъде я докарахме. Да решаваме глобални политически въпроси си мисли Пешо. Ама това дето ни го втълпяват, че политиката била сложна работа, той не го възприема. Не защото е направил някакви сложни политически анализи а защото чете вестници. А вестниците, както знаем всички, са коректива на обществото. Сега какъв коректив са зависи от издателят. Защото четеш един вестник- едно, четеш друг вестник- друго. Истината е някъде по средата, а по средата е Пешо, обикновена и износена от многократна употреба електорална единица. Чете Пешо във вестника, как се били скарали Марешки и Каракачанов. Марешки не бил съгласен „…най-бедната държава в ЕС да дава 6 млрд. лв. за луксозни играчки…“/ имайки в предвид превъоръжаването /. Каракачанов пък като достоен министър на отбраната отвърнал с покана към Марешки да си глътне цяровете.  И стана тя каквато стана, а именно – такава:
Каракачанов: Пий си хапчетата!
Марешки: Не, ти си пий хапчетата, защото имаш нужда. Аптекар съм и знам какво приказвам.
Каракачанов: Ти си толкова аптекар, колкото аз съм военен…

Ха, върви сега че обяснявай колко сложно нещо е политиката, когато виждаш кой я прави на най- високо ниво. Пък и то колко му е да влезеш в нея. Прочутия доскоро патриот  Владо Кузов, който е колега на Майкъл Джексън (по любов към децата), станал член на ДПС. Ново изпеченият член някога бе депутат от „Атака“, но беше съден за това, че си играл с малко момче в подлеза на „чичо доктор“. Той получи условна присъда, чийто срок изтече – сиреч вече я е изпил, щото няма как да изгризеш това което тече. Сега че е минал на другия бряг, става дума за политиката, за човек с опита на Кузов е детска играчка, защото той това нещо го е практикувал в личния живот. Пробва се като фолк певец, не му се получи. Като мъж сигурно пак не му се е получило щом е минал на отвъдния бряг. Като политик…ами малко в „Атака”, малко в ДПС, докато си попадне на точното място. Дялан камък е той. Колко ли са го дялали, къде и как докато се напасне и тук и там, само той си знае и някои отговорни партийни фактори.Ама голямо дялане е паднало. И докато гледаш и слушаш всичко това се сещаш за една не до там стара, но позабравена мъдрост. „Хубаво е, когато „Цезар“ и „Наполеон“ са ти на масата и е лошо, когато са на съседните легла в болницата.” За политиката да не говорим.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име