5 април: понеделник

Днес е ден за размисъл. В България деня за размисъл винаги е на другия ден след изборите.  В Търговище също не правим изключение, макар, че размисъла се свежда в общи линии до ежедневните грижи и проблеми, които има всеки един от нас. Така стават нещата- искаш ли един народ да не размишлява много-много, създай му проблеми. В повечето случаи проблемите си ги създаваме ние самите, ама нали трябва да има някой да ни е виновен. За това си избираме Парламент. Те пък си назначават правителство. Измислят тъпи закони, а после привикват правителството да обясни пред очите на народа, демек пред тях, защо не да успели да се справят с тъпите им решения. На това му казват споделена вина. От правителството пък нямат нищо против да ги контролира народа, сиреч, депутатите, защото те каквито ги вършат, от Парламента и хабер си нямат. Всяко правителство си има мнозинство в Парламента, което следи да не ги обиждат. Понякога мнозинството се коалира и с други партии. Обикновено няма значение какви са, както няма значение и кой каква политика провежда. От тука идва и старата поговорка: Лява ръка- десен джоб. Може и обратното. Като се краде няма леви, няма десни. Това е което може да ги сплоти. Поговорките вече не са такива каквито са, важното е да не се бърка джоба. В момента престъпността се чуди как да се организира /коалира/. Защото трябва да има мнозинство. Но това ще стане през следващата седмица. Днеска още смятат резултатите.  При нас резултатите се знаят далече преди изборите- 2 от ДПС и по 1 от ГЕРБ и БСП. В национален мащаб, кашата е пълна. След като Съединението не успя да направи силата, ще се наложи Силата да направи съединението. Ще ги привика президента накрая и ще им каже: „И нека Силата е с вас! Поне 3-4 месеца, докато назнача следващите избори.“

Криминалната хроника, и тя постна. Един карал пиян, друг обрал апартамент, някой теглил с чужда карта, а четвърти откраднал кола. Всеки с избора си. На печелившите- честито. Колкото им отредят според закона. Явно не са успели да се вредят в листите и са тръгнали да работят самосиндикално. Ама пък и те са хора. Срещна ме крадец в тъмното, разказва ми наскоро приятел:
– Парите или живота!- изгъгнал му оня
– Женен съм! Какви пари бе, какъв живот?!
После се прегърнали  и плакали заедно. Оказало се хубав човек. Накрая си разменили  телефоните и никовете в Фейсбук.

6 април: вторник

Обявиха началото на пожароопасния сезон за горите. Прави са горските да предупреждават. Само  би могло да се помисли за противопожарни групи от бракониери. Те и без това целогодишно са в горите, поне да свършат нещо. Пък и ще има какво да секат. Ама то, креативно мислене трябва, не призиви.

7 април: сряда

Днес празнуван здравните работници. Хората, които стоят  може би най-близо до Христос. В смисъл от „Осанна“ до „Разпни го“. Няма по-оплювани хора от тях. Даже и политиците ни почнаха да ги гледат със завист. Плюем ги, докато те денонощно връщат на белия свят именно тия, които ги плюят. За това освен воля, мъдрост, смирение, професионализъм трябва и морал. Тия всезнайковци, които дават здравни съвети из социалните мрежи при първия проблем тичат лицемерно при тях и когато вече няма опасност за здравето им, започват да сипят помия върху тия, които са ги върнали от оня свят. Познавам поне петима такива, а колко са всъщност, един Бог знай. Даже разказват един такъв случай ли е , виц ли е и аз не знам, защото при нас между вицове и реалност разликата е много тънка.

Бог решил да види състоянието на българската медицина и се преобразил на общопрактикуващ лекар. Отива в кабинета. Първи влиза инвалид в количка. Бог слага ръка на главата му и казва:
– „Стани и тръгни!“
Инвалидът става от количката, излиза от кабинета с бодра крачка, а там го питат:
– Как е новият?
– И този, като предишният – дори кръвното не ми измери!

 

След изборно затишие настъпи. Даже и криминалния бюлетин е постен, като бюджета на културен институт на общинска издръжка. Един кара пиян, друг надрусан, трети краде вода, ами има и такъв народ. Хайде за първите двама- сикнали сме, ама до де ни докараха и вода да крадем. Дано да не се наложи след време да крадем и въздух, че тогава става дебела работата.  Ама така е като нямаме страх от контролните органи и закона, така ще е. Поне от Бог, страх да имаме.

Циганин краде ток. Жена му е включила готварската и акумулиращата печки едновременно. Трепнало нещо в сърцето му е я смъмрил с два шамара:
– Айше, нидей тъй ма, душа. Токът е скъп, ма. По-полека… те от енергуту
хич ги няма, ма той Госпуд всичку вижда.

8 април: четвъртък

хубаво е когато деня започне с добра новина. 13 декара с тополи засадиха служители на Горско стопанство-Търговище. Чудя се, ако всеки един от нас на 5 г. веднъж ако засади по едно дръвче, какво би се получило. Пък и като гледам из социалните мрежи, колко природозащитници са се навъдили, Търговище направо няма да се вижда от високото от зеленина. Е, появиха се и хора, които измърмориха, че залесявали дървета, за да си намерят работа, какво да пазят после. Демек, сами си създават работа. Дано да не се сети полицията за този почин, че тогава ще стане лошо.

Чета днес криминалния бюлетин и без да искам си припомних една мисъл на Александър Дюма „Предпочитам лошотията, отколкото глупотията. Защото лошотията понякога се сеща да си дава почивка.“ И е прав. Млад „кадър“ и стар познайник на полицията неуморно „бомбил“ кафе автоматите в Търговище. Съсипал 4 автомата и „заработил“ 190 лв. на монети. Сега като му лепнат нанесените щети, ще му излезе….има-няма „два календара“. Небрежно е преподавано в училище, ако въпросния „умник“ въобще е ходил в подобно заведение

9 април: петък

Кмета любезно замоли всички участници в отминалите избори, за бъдат така добри и в срок до 11 април да почистят града от светлите си ликове и партийни плакати, с който бяха опаковали града. Да бе, любезно! Повярвах! Че кой бяга от едни пари, които ще влязат в общинската каса от глоби. А те не са малки, защото при неизпълнение на задължението, предвидените глоби са в размер от 1000 до 5000 лв. Да, ама пък може и да е прав. Защото какви пари можеш да вземеш от хора, които са свикнали само да вземат. Не им е силата в даването! Ама никак! Както казваше дядо: Де си тръгнал, от хайдушка софра, хляб да ядеш! Даже като си разровя паметта, до колкото е останала, нито ще ги махнат, нито ще  си платят. Дай Боже, да несъм прав, че май на всички ни писна.

10 април: събота.

Ден за почивка, ден за развлечения. В условията на пандемична карантина няма кой знае какви развлечения, ако не броим разходка сред природата и пиене на теферич. Поне стадиона можеше да отворят, че да отидат хората на мач. Като гледам колко човека ходят, срещите не би трябвало да се играят, защото на терена има повече хора от колкото на трибуните. Ама по-добре пък, че не ги пуснаха. Така само играчи и треньори можаха да си видят резила. След като 90 мин. нашите момчета подтичваха по терена, колкото да им се отвори апетит за вечеря, в края на мача се поздравиха със загуба само  с 0:1. Нещо като изборите се получи. Момчетата от Тервел се радваха, че са победили, нашите също се радваха, че ги победиха само с 1 гол разлика. Или, както бе прието да се казва в недотам далечното минало „Победи любовта към спорта и футбола“

11 април: неделя

Скука. стоя и си прелиствам стари записки. По някога има нужда, защото ето какво открих. Едно прозрение на ректорът на Бостънския университет Даниъл Марш, който прави следното предсказание през 1950 г.: „Ако тази телевизионна лудост продължи със същото темпо на прогресивно нарастване броя на каналите, не след дълго сме обречени да имаме нация от кретени.“ Вече спокойно можем да кажем, че предсказанието му се е сбъднало. Примери ли искате? Ами напънете се малко, ако не сте от увредените. Цял ден по всички канали на телевизията обсъждаха как султан Ердоган напъдил  председателката на ЕК, Урсула фон дер Лайен да седи отстрани на дивана, защото за един турски президент е неприемливо да седи наравно с жена. На това му казвам аз мъж на място. Коскоджами ти председателка на ЕК да ти стои диван- чапраз  Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел , заяви „не може да спи спокойно“ поради смущението си от инцидента, а не от това, че не и отстъпи креслото си. Пак като не я накара и кафе да им направи, Урсула ханъм. Той и един наш министър-председател стоя навремето почти час прав пред вратата на Путин, ама ние сме свикнали, и това не предизвика такъв обществен интерес.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име