Стоя си в къщи. То и къде ли да отидеш, когато си под карантина. Според жена ми, най-хубавото нещо на карантината е това, че съм си седнал на задника. Странно нещо са това жените, даже и в епидемиите виждат ползата, ако стоенето ми у дома е от някаква полза. Мен лично не ме е страх от епидемията. Една епидемия не може да уплаши мъж с над 40 години семеен стаж. Къде- къде по страшни неща е видял той, че една епидемия ли ще го уплаши.

Според министърът на здравеопазването, трябва да ходим с маски, даже който си свали маската ще бъде глобяван. Това ми е малко странно, защото познавам хора, които цял живот са с маски. Сложил си маската на честност, съвест, достойнство и всичко там за което се сетите и което може да маскира една дребна и подла душица. Да, ама тия хора много добре знаят, че ако си свалят маските и…

Понякога маските им сами падат и тогава…Тогава те вече са се изкачили толкова високо, че не им пука кой какво мисли за тях. Станали са фактори, а когато си фактор нито маска те интересува нито това кой, какво мисли за теб. Това е епидемия вече. Отплеснах се малко, че да се върнем на темата за маските. Много хора възроптаха срещу тях, криели им идентичността. Обикновено  повечето от тях са хора с не чак до там установена идентичност, но щом така ги чувстват нещата.

Ако погледнем назад във времето ще разберем, че маската е залегнала дълбоко в бита и традициите ни. Да вземем кукерската маска. Универсално изобретение. Прав е Йордан Радичков като казва, че българският народ не е прост човек. Тя не само че те предпазва от вируса ами и го плаши. Уплашения вирус се чуди къде да се скрие и…налети на някой който го убива с дъх. Защото сега е сезона на ракията и ако Снежната царица е можела да те замрази с дъх, то редовия българин не само че ще те размрази ами ще накара и Снежната царица да защрака с пръсти, нещо което би повдигнало допълнително духа ни в борбата с пандемията.

Другата полза на маските е, че доста хора намериха любовта. Не се шегувам. Едно съседче е потърпевш, от там знам. „Гледам я бат Данко, вечерта в кафето, ще кажеш че я е изваял Микеланджело, на сутринта като я видях без маска, ще кажеш че я е рисувал Пикасо. Ама както казва дядо, заека вече беше минал баира.

Кой каквото ще и да говори, ама според мен най-хубавото нещо на пандемията е ракията. От както казаха, че имало полза, мойта само скърца със зъби и мълчи. Защото като жена с интуиция бързо успя да схване разликата между напиване и предозиране на лекарствени средства.

Въведоха и т.н. „зелени пътеки“ за хора над 65 г. възраст. Нещо като селектиране на евентуалните „пътници“ на възрастов принцип. Доста хора възроптаха, но пък това си има и добрите страни. В една такава „часова зона“, бай Станчо срещна любовта докато чакали на опашка пред касата. Късно, ама..по-добре късно от колкото по-късно“

Шегуваме ли се или не, вирусът си се разпространява, а както казваше баба: „Където падне, там гори“. Навсякъде където гори, от другите страни хората се впускат да помагат, ние стоим отстрани и коментираме. И когато догорят и последните останки изливаме гнева си в социалните мрежи. Не към вируса, а към некадърните пожарникари, които не са успели да изгасят навреме пожар.

Това че „подпалвача“ е между нас не ни интересува. Важното е че имаме гражданска позиция.  Вирусът рано или късно ще си отиде. Кой оцелял- оцелял. А ако искаме да сме от оцелелите чисто и просто трябва да спазваме следните правила :. Папкаш, спинкаш, акаш и слушкаш генерал Мутафчийски.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име