След като влязохме в Европа и си изградихме с общи усилия-народ и политици, имиджа на хора, без които Европа спокойно може да мине, би трябвало да се замислим и да си направим една що-годе прилична визитка, която да повдигне малко имиджа ни. Каква да бъде тя?
Ако във всичко друго Европа е далече пред нас, то стане ли дума най-популярния компонент от поминъка на българина- туршията, то натруфените европейци могат само да мълчат и да ползват нашия челен опит. Българина може да вярва в светлото бъдеще, европейската интеграция , на телефонни измамници, на политическите сили и паранормалните явления, но дойде ли есен той вярва само на туршията.
Пълния трилитров буркан с парена капия е неговата визитка пред Европа и света, а капачката му грее като почетен медал за заслуги към развитието на човечеството. През есента България се превръща в една голяма консервна фабрика. Може би това принуди няколко поредни правителства да положат максимални усилия да затрият консервените комбинати.
Защото туршията, освен всичко друго е ярък носител и на индивидуалността на нейния производител. По това дали е люта или леко сладни можеш да съдиш зя характера на човека на човека който я е правил. Освен това туршията е своеобразен обединител на нацията.
Само през есента може да видите как сини активисти носят пълна торба с червена капия, как ортодоксални комунисти избират прилежно патладжан без да се притесняват от тъмносиния му цвят. Върли националисти бъркат имам баялдъ, а заклети републиканци тъпчат царска туршия. Социално слаби и безработни отброяват и последните си левчета за да сложат в зимника си чорбаджийски чушки.
Европееца няма такива сладки грижи, защото той никога да разбере философията на туршията. Именно заради това на световните пазари липсват „броколи по графски“, „кралска туршия“ или „парени аспержи“, да не говорим за елексира на боговете „армеева чорба от брюкселско зеле“.
След всичко казано до тук, следва въпроса: „Защо европейците ядат пържоли, а ние ядем туршия с хляб ?“ Отговорът пак се завърта около туршията. Защото те макар и не разбрали философията и, са разбрали философията на управлението. А в случая това е едно и също. Какво представлява едно европейско правителство? Ами, това е една нашенска мешана туршия.
Леви червени капии, десни патладжани, центриски моркови, балансиращи арнаутски чушки, социалдемократически чесън, монархически дафинов лист, екологична маруля и либерален оцет. И от всичко това, като краен резултат се получава чисто европейско правителство или казано по нашенски- мешана туршия.
Месеци преди очакващите ни поредни избори ние рискуваме да си останем със старата система на управление и най-страшното, без любимата ни мешана туршия. Едното, по причина, че пак ще избираме по цвят а не по акъл, а другото по произхождащите от един такъв избор пазарни отношения.
Цените на олиото надскочиха курса на еврото неколкократно, чушките гонят цените на бензина, а бензина – тия на патладжана.Така, че макар и в Европа, ние пак ще си останем там- до вратата държейки в ръце буркан с нашенска туршия. Утехата ни е, че все пак не сме с празни ръце.
