Гълъб войвода (Христо Сариев, роден около 1838 г. в Калофер). През 1858 г. отива в Цариград да търси работа и прехрана. Случаят го среща с капитана на френски презокеански параход, отбил се в Цариград, за да попълни екипажа си с моряци. С него плава до Индия и Китай, стига и до остров Хаити, където има ред премеждия с местното население.
Става старши матрос, издига се до боцман, сменя кораби, зърва американския бряг. Работи известно време и в САЩ, като превозва с малък кораб туристи край Филаделфия. Вероятно е първият българин, обиколил света, и не случайно, когато години по-късно се установява в Цариград, българите в Балкапан хан почтително го наричат Моряка..
При едно от спиранията на кораб, който плава до Браила, Сариев се среща с д-р Христо Стамболски. Какво се договарят двамата, не е установено, но Сариев става куриер на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През 1867 г. ТЦБК му възлага да внесе в султанските покои „мемоара“ на ТЦБК за учредяване на дуалистична монархия – българска и турска, начело със султан Абдул Азис. Предлага се султанът да стане и цар на българите, като в империята се създаде автономно българско царство със свое правителство, войска и парламент, съставен само от българите, като депутатите му се избират по вишегласие.
Документът е предаден на кралица Виктория, цар Александър II, Наполеон III и канцлера Бисмарк, както и в редакциите на големите европейски и турски вестници. Според легендата Сариев прониква в двореца на Абдул Азис в Долча-бахче, оставя в кабинета му тайното писмо и изхвръква „като гълъб
Оттук идва и другото му популярно прозвище – Гълъб войвода. В края на 1869 г. обаче е разкрит, заловен и след мъчителни изтезания е хвърлен в цариградския затвор, където лежи 5 г.
След освобождението на България от турско робство e кмет на Орхание (Ботевград), но изоставя политиката и продължава да плава като моряк. През 1902 г. е огняр на парахода „Борис“. Умира в дълбока старост на 9 ноември 1921 г
