Христо Луков е роден на 26 октомври 1855 г. в Габрово. Учи във Военното училище в София и завършва през 1880 г. и на 30 август е произведен в чин подпоручик. След завършването е зачислен в 12-та пехотна дружина, като след това служи в 8-ми, 20-ти и 7-ми пехотни полкове. На 30 август 1883 е произведен в чин поручик. През Сръбско-българската война (1885) е адютант по стопанската част.
На 23 март 1886 г. е произведен в чин капитан, през 1889 г. майор, през 1893 г. подполковник, 2 май 1902 г. полковник, а на 15 декември 1907 – генерал-майор. Служи в интендантското ведомство.
През Балканската война (1912 – 1913) е етапен комендант в село Стралджа.
По време на Междусъюзническата война (1913) е началник на формираната веднага след края на Балканската война 13-та пехотна дивизия, която е в състава на 3-та армия и воюва със Сърбия.
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на етапно и транспортно отделение в Главното тилово управление (1917). След войната излиза в запаса, но е зачислен в опълчението (1920).
Награди на Христо Луков:
Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
Генерал-майор Христо Луков умира на 11 март 1923 година
