Трима забележителни и смели българи, четници и участници в Априлското въстание загиват на днешния 7 май преди 146 години.
Един от тях е легнедарният Поп Харитон

Роден е в Габрово между 1830 и 1835 г. След завършване на първоначалното училище в родния си град е учил чехларски занаят. Става послушник в Преображенския манастир край Търново. През 1860 г. става монах, а след това е ръкоположен за дякон и достига до йеромонах.
През 1866 г. по искане на духовната власт със заповед на търновския мютесариф Фархи бей поп Харитон е заточен в Мъглижкия манастир, Казанлъшко. Там пребивава до 1870 г. Прочува се със своя буен и непокорен характер. Спомага за успеха на революционното дело в този район.
Бил е свещеник в с. Яйканлий / Дъбово, а по-късно и в селата Касапкьой, Пашакъшла и Караманкьой, Бабадагско (Северна Добруджа). В енорията на Бабадагско защитава българските селяни от своеволията на турските аги, разбойници и черкези.
През лятото на 1875 г. предвожда малка чета в Тулчанско. След провала на Старозагорското въстание в България през есента на 1875 г. се прехвърля в Румъния.
Известѐн от дейците на Гюргевския революционен комитет за готвеното ново общо въстание, той заедно със своята дружина тайно преминават река Дунав при Свищов на 28 март 1876 г. и се отправят по тайни пътища към окръжния център. На 31 март през нощта се озовават в с. Самоводене. Още на другия ден е свикано събрание и поп Харитон е назначен на работа в окръжния комитет на Горна Оряховица. Включва се дейно в подготовката на Априлското въстание.
При преждевременното избухване на въстанието поп Харитон застава начело на чета от около 200 въстаници от западния район на Търновски революционен окръг. На 29 април 1876 г. край Дряновския манастир четата е изненадана от редовна турска войска и башибозук, които заплашват да обкръжат дружината. Въстаниците се барикадират в манастира и се отбраняват в продължение на 9 дни до 7 май.
На 1 май Поп Харитон остава сляп в резултат на нещастен случай (възпламенява се барутът, докато правят фишеците за пушките). В последния ден от битката се прощава с четниците, казвайки им: „Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!“. Въстаниците се простили с него, завели го до входа на манастира и тръгнали да се спасяват. Войводата загинал там на 7 май 1876 с оръжие в ръка, намушкан от турски щикове.

Капитан Петър Пармаков е български революционер, роден в сливенското село Градец през 1850 година .
През 1870 г. заминава за Цариград, след това отива и в Одеса. Там през 1875 г. завършва Одеското военно училище и се записва на служба в Руската армия, по-късно я напуска. През 1876 г. вече е в Браила и се включва в дейността на БРЦК. След това се връща в България и участва в подготовката на Априлското въстание. Действа в Търновския революционен окръг, като на 28 април 1876 г. е определен за военен командир на четата на поп Харитон, а на 2 май 1876 г. поема и командването. Умира в бой с турските войски на 7 май 1876 край Дряновския манастир.

Димитър Атанасов – Русчуклийчето е роден между 1850 и 1853 година в Русе в търговско семейство, а и самия той по-късно започва да се занимава с търговия. Става член на местния революционен комитет, както и участва в борбата за църковна независимост. През януари 1876 емигрира в Румъния и установява контакт с местните български революционери. През март се прибира и започва да развива революционна дейност в Търновския край. По време на Априлското въстание е знаменосец в четата на Поп Харитон и Бачо Киро. Умира също на 7 май 1876 при опита на четата да се измъкне от обсадата на Дряновския манастир.