На 13 ноември 1912 година корпусът на Явер паша, преследван от Кърджалийския отряд на генерал Никола Генев и Сборната конна бригада на полковник Александър Танев, достига село Мерхамлъ, в долното течение на река Марица. Частите на корпуса започват незабавно да се прехвърлят на левия бряг на реката. Заради проливните дъждове, до обяд на следващия ден само 1500 – 2000 войници и две оръдия успяват да преминат придошлата река.
През това време Сборната конна бригада и 2-ра македоно-одринска бригада атакуват турците от север, а Кърджалийският отряд на генерал-майор Никола Генев се приближава към село Мерхамлъ от югозапад.
След двучасова артилерийска престрелка, съзнавайки своето критично положение, Явер паша вдига бяло знаме и поисква примирие.
На 14 ноември вечерта, командирът на Сборната конна бригада, полковник Танев принуждава командира на турския корпус да подпише документ за капитулация и изпраща съобщение на генерал-майор Никола Генев за предаването на Явер паша.
На 15 ноември 1912 година, в района на село Мерхамлъ пристига Кърджалийският отряд на генерал-майор Никола Генев и се извършва официалното предаване в плен на противниковата военна групировка.
Пленени са девет табора от две сборни пехотни дивизии, една погранична дружина, една дружина пеша жандармерия, една пионерна дружина, половин ескадрон – всичко 246 офицери и 9363 войници, 2 планински батареи от 8 оръдия, 2 тежки картечници, 9000 пушки, 1280 коня.
Мехмед Явер паша дава интервю пред руски военен кореспондент, на вестник „Вечерное время”, в което казва:
”Учудва ме съзнателността и интелигентността на българските войници. Аз имах възможност да беседвам с тях и си мислех, че това са преоблечени офицери. Изумителна е бързината на движението и нападенията. Това е истински ураган!”
По-късно пред български журналист той заявява : ”Вие българите, като че ли не храните към нас, пленените турци ненавист, злоба и злорадство!“- тези думи на пашата говорят красноречиво за хуманизма и човечността на българските воини към победения противник.
