С тази история започваме една постоянна рубрика „ За всяка болка-билка“ .В нея ще се опитаме да бъдем полезни, както го е правила народната медицина векове наред. Наш консултант ще бъде Георги Андонов- дългогодишен правоспособен билкар и член на Съюза на билкарите в България. Традиционната медицина (известна също като коренна или народна медицина) включва медицинските аспекти на традиционното познание, които се развиват през поколения в различни общества преди ерата на съвременната медицина. Световната здравна организация (СЗО) определя традиционната медицина като „общата сума на знанията, уменията и практиките, основани на теориите, вярванията и опита, идващи от различни култури, независимо дали могат да бъдат разяснени или не, използвани за поддържане на здравето както и при превенцията, диагностицирането, подобряването или лечението на физически и психически заболявания. Но какво представлява по-точно българската народна медицина и как се развива тя през времето. За това ни разказва Георги Андонов
Народната медицина е дял от една култура връстница от човечеството. Медицината на обикновените хора е създадена от самите тях. Всеки е прибавил нещо към опита на предшествениците си за да се запази знанието свързано с начина на живот и съобразен със здравето. Как да се пазим от болестите, по какъв начин да се справяме с тях, какви средства от минерален, растителен и животински произход да използваме. Българската народна медицина е изградена още от развитието на древните траки и повлияна от различни исторически и икономически моменти. Прабългарите са приели цялото културно наследство натрупано от различни цивилизации. Прибавили са и свои методи на лечение. Владеели са уменията за даване на първа помощ на ранените в сражение както и други умения за оцеляване при дългите преходи. След покръстването на българите, утвърждаването на християнството, по нашите земи са били създадени и първите школи, където освен теология се е преподавало и естествознание. Такива са били школите в Преслав и Охрид, а по-късно и в манастира „Козма и Дамян“ в околностите на Битоля, както и в Бачковския и Рилски манастири. Климент Охридски, създателят на първата висша школа в България е познавал добре и средновековната медицина и сам се е занимавал с билколечение, като по-късно към школата е била създадена и лечебница. Той пише и „Слово за светите лечители Козма и Дамян“ може да се съди и за прилаганата тогава медицина. През 10 в. голяма известност като лечител получил Иван Рилски, който лекувал доста заболявания и недъзи. По същото време работи и лечителят Йоаким Осоговски, който живеел в манастир край Крива Паланка. За развитието и популяризирането на лечителството в Средновековна България са допринесли много и богомилите. Самият поп Богомил Йеремия е бил лечител. Богомилското съчинение „Зелейник“е особено ценно тъй като дава съвети за лечение с билки на различни заболявания .
От богомилите най-значим като лечител е бил Василий Врач. Роден в района на Охрид, той получил знанията и подготовката си в Школата на Климент Охридски, където е имал възможност да се учи, практикува и където е усвоил лечебните методи и на арабската медицина. В Средновековна България с лечение се занимавали главно служители на религията. Освен тях с лечение се занимавали и народните лечители, които са се ползвали от знанията на старите лечители предавани от уста на уста, както и от богатия си житейски опит. След падането на Българската държава под Турско робство, временно спира и развитието на българския народ. Земята ни се превръща в огнище на болести и епидемии. В този мрачен период са отбелязани 44 чумни епидемии, жертви на които са ставали цели села. В тези тежки за народа ни времена, населението е търсело спасение в манастирите и при народните лечители. Тогава народната медицина е изиграла своята роля за поддържане здравето на българския народ. Народните лечители- монаси, давали профилактични съвети, лекували с билки, използвали животински продукти, восък, лой, мед и т.н.. От времето на робството са известни 19 ръкописа на народни лекарственици, като състава на лекарствата е от лечебни растения. Известен народен лечител от края на 19 в. е йеромонах Методи Калчев от с. Орешак, Троянско. Той издава книгата „Народен-домашен лечител“, която претърпява няколко издания. Не бива да пропускаме и съратника на Васил Левски, Матей Петров от с. Ново село. Който е бил 8 г. в Света гора, а когато се завърнал обикалял от град на град и от село на село да върши комитетски дела. Негови са преводите на книги за
гръцката медицина на български език.
След Освобождението, изтъкнат представител на народната медицина е Иван Раев от с. Шипка, Казанлъшко. Той усвоил голяма част от народната мъдрост свързана с билколечението. Известен е с това, че е създал оригинално лечение за т.н. „сънна болест“, с лудо биле, което става известно в целия свят. Когато говорим за народна медицина не може да не споменем за Великият Петър Димков.
Наследил то майка си любовта към народната медицина и в продължение на 80 години събира и попълва народното лечение благодарение на богатия си опит. Събрал над 10 хиляди рецепти. Издава книгата „Съвети за правилно лечение“, а малко по-късно „Наръчник за природно лекуване и живеене“ в 3 тома. Наръчника е издаден четири пъти в периода 1926 – 1939 като всяко следващо издание е допълвано. Последното издание от 1939 г. е най-пълно, в него на 1800 страници са разгледани 620 болести През 1977 г. издава тритомника „Българска народна медицина, Природолечение и природосъобразен живот“, който претърпява също четири издания. През 1981 г Международната асоциация за психотронни проучвания (Люксембург) му присъжда “Диплом за значителна дейност и принос в областта на иридотрониката.
България е една от най-богатата на билки страни в света. Има регистрирани 3 600 растителни вида от които фармацевтичната промишленост е изследвала едва 630 а в народната медицина се ползват около 120 билки. Това идва да ни покаже, че Народната медицина има огромен потенциал, който продължава да се развива и тя ще продължава да се развива и да се доказва, както го е правила през вековете и е служила почтено и отговорно на поколения българи
