Навършват се 135 години от битката при Гургулят

Битката при Гургулят е звено от ранната първа фаза на Сръбско-българската война. Самата годишнина от битката е много добър повод да си спомняме за нея. Тя сравнително рядко става обект на внимание, независимо избликa на български патриотизъм и военно изкуство, което реши съдбата на Съединението. С тази война България излезе с чест от ситуацията и утвърди Съединението. След победата на България в Сръбско-българската война вече никоя от великите сили нямаше реални аргументи да оспорва акта на Съединението.

Самата битка е много важна. В нея един усилен български полк командван от капитан Христо Попов. Той е интересен военоначалник, родом от Шумен, завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това кара генерал-щабна академия е Николаевската военна академия в тогавашната Руска империя. Този млад офицер тогава успява с един усилен полк да отблъсне моравската дивизия – една много по-голяма единица да бъде принудена да отстъпи и то със сериозни загуби. Това е повратен момент. Сръбската армия не издържа на този удар и проваля сръбските намерения да бъде превзета столицата София. Това става на петия ден от обявяването на войната, води до прегрупиране на силите и до българското контранастъпление, което завършва с победа. Самият капитан Христо Попов, който прави военна кариера в ограничен период от време, стига до чин подполковник. Бил е и кмет на София през 1899-1901 г. Интересна личност, която показва и какъв е елитът на тогавашната Българска армия. Такъв трябва да бъде и елитът на съвременната ни армия. Хора – отлично подготвени с чувство на отговорност, с харизма и силно въздействие на подчинените си войници.

Капитан Попов прилага още един подход, който заслужава да се отбележи. В тази битка той разполага с много малко артилерия, за разлика от силните, които имат надмощие. Той действа изпреварващо и с хитроумни ходове, за да елиминира този момент. Неслучайно от тази битка, а и от други вече има подчертано внимание към артилерията. Даже и в съвременната война виждаме конфликта в Украйна, например,ч е артилерията много често играе основна роля.

При битката при Гургулят имаме един от първите случаи на атака с нож. След това се превръща в един от основните маниери на българската война – щикова атака, което виждаме в Балканската война. Битката не е особено голям, жертвите са сравнително малко – 46 от българска страна и 82 от сръбска, ранените са в подобни показатели.
В Сръбско-българската война и двете държави разполагат със сравнително малки армии, но тук не е въпросът в числеността, а в двукратното надмощие на сръбските войски в този момент. Знаем, че българските основно са на турската границата, докато Сърбия атакува с 3 дивизии, с други подразделения. Целта ѝ е да превзема включително и столицата София.

Друг елемент на тази бика, който трябва да отбележим е, че местното население в Софийско от околните села на Гургулят се включва на страната на армията. Има участие и на жени. Това още веднъж разбива сръбските пропагандни твърдения, е в тези земи живеят сърби. Известно е, че Сърбия върши манипулации още по време на Руско-турската война. Тогава сърбите окупират български земи и във Видинско, и в Софийско. Още със Съединението Сърбия започва да поставя ултиматуми като иска българската държава да ѝ отстъпи Видин, Трън, Брезник, Радомир. Мирното население както и доброволческите чети активно участват в отблъскването на сръбската агресия, което категорично показва, че става дума за българско население. Една държава, макар и много млада – само на 7 години от възстановяване на българската държавност, поставена в изключителна критична военна, дипломатическа, а и психологическа ситуация, при решителни действия, при смели командири и мотивирана армия, нашите прадеди не се отчайват. Още повече, че младите български офицер тъкмо са преодолели действията на Русия да изтегли своите офицери, които до този момент да били гръбнака на армията.

Колкото и нашите офицери да са били недостатъчно като количество и много млади те проявяват изключително военно майсторство. Те проявяват майсторство, има и случаи, в които те оспорват дори решение на самия княз Александър Батенберг, който е искал да евакуира София. Това е била една мотивирана армия, качествена военна интелигенция и то още в зараждането на съвременната българска държава. Това прави по-неприятен паралелът с днешната обстановка. Но творческият почерк на капитан Попов, а и на други български офицери е факт на цялата война. Факт е използването и на телеграфа и за модернизацията. Нашата армия винаги е имала усет за новите технологии, за модерните решения. Неслучайни ние първи използваме и авиацията – всичко това трябва да говори нещо на днешните управници, ако се интересуват от уроците на историята.

Самата война е много неочаквана. Неслучайно апостола Васил Левски е бил крайно резервиран към Сърбия, към нея е имало братско отношение. Нека да припомним и за Иван Вазов и участието на доброволци в Сръбско-турската война, което е предисторията на нашето опълчение, но никой не е очаквал, че Сърбия ще забие нож в гърба на България, тъй като самото съединение е довело до много остро недоволство от страна на Османската империя. Мобилизация се извършва и в Гърция, независимо, че тя няма обща граница с нас, в Румъния също има гласове против България, но в Сърбия се е смятало, че ще надделее чувството за славянско братство, за обща религия и история. Сърбите два месеца търсят предтекст да запалят войната.

Виждаме, че нация като нашата има предел на търпението и когато той бъде нарушен, който го е предизвикал, получава категоричен урок. От цялата страна се организират доброволчески чети, които участват наравно с армията. При някои чети – при Видин, четите имат и по-важна роля от самата армия, тъй като там българските части са изключително малобройни и са главно във Видин, където е капитан Узунов. Сръбско-българската война показвана света, че не сме получили даром своята свобода и че е твърдо решен да прани своите права.