Хаджи-Димитър-Димитър-Николов-Асенов-1840-18681

Роден на 10 май 1840 година в Сливен, в заможното и многобройно семейство на Никола Кръстев Асенов, прочут сливенски майстор на кебета (вълнени халища), и Маринка Пенкова. На двегодишна възраст пътува с родителите си до гр. Ерусалим, поради което получава впоследствие прозвището “хаджи”. Израства в атмосферата на здрав български дух и свято тачени традиции. Разкази за делата на хайдути- закрилници Стоян и Добри Кръстеви от бащиния и на Желязко Палабуюк от майчиния род разпалват потомствен патриотизъм и непокорен дух.

Получава първоначално образование в местното гръцко училище, което напуска в 1850 г. и започва работа в бащиния си хан. Още като дете проявява подчертано предизвикателно отношение и нетърпимост към турските първенци и бабаити и скандално за тогавашните нрави незачитане авторитета на тежките сливенски чорбаджии. След инцидент с влиятелния чорбаджи Йоргаки е принуден да напусне за известно време Сливен и да стане пъдар в землището на крайтунджанските села Панаретовци и Мечкарево, Сливенско. По това време успява да унищожи група турски работници от Нова Загора, тероризираща местното българско население. След около две години се завръща в Сливен и се включва в започналата през 1859 г. борба на местното население за църковна самостоятелност, довела до изгонването от града на гръцкия владика Кирил. Установява връзка с прочутия по-сетне Панайот Хитов, хайдутин в дружината на войводата Георги Трънкин в Сливенския Балкан. В резултат на стремежите му скоро пребиваването на Хаджи Димитър в родния град става невъзможно и след като известно време се укрива в роднини, забягва в Балкана и се посвещава на борбата за освобождение на българския народ.

На двадесет годишна възраст постъпва в дружината на Панайот Хитов. Пъргавият, смел и самопожертвователен младеж скоро става дясната ръка на войводата, а през пролетта на 1863 г. и негов знаменосец. Съзнанието за необходимостта от жертви в името на свободата предопределя всички по-нататъшни действия.

 

Димитър Дишлията

Заедно с войводата си през септември 1863 г. Хаджи Димитър се озовава в Сърбия. На следващата пролет е натоварен от него с поръчение да замине за Румъния и да се свърже с Георги Раковски с оглед предстоящите четнически действия. Срещата му с всепризнатия вожд на българската емиграция е важно събитие в живота му. Четническата тактика на патриарха на българската национална революция грабва въображението му и среща в негово лице горещ привърженик. С такива чети Хаджи Димитър преминава неколкократно в България – през лятото на 1864 г. заедно със Стоян Папазов, през 1865 – с Димитър Дишлията, Йордан Инджето и Стефан Караджа, с когото се запознава около това време, и през 1866 – с Желю Чернев и отново със Стефан Караджа. Пламенното му родолюбие се вълнува вече от една заветна цел – организирана борба за свобода и независимост на милото отечество – и в нея той вижда своето признание. “Аз съм политически хайдутин” – заявява той веднъж пред румънски министър, а в писмо до Панайот Хитов възкликва: “Кого ли боли нашата рана, когато ний помежду си не са потрудим да й намерим лекът?… В нищо друго няма спасение освен в съгласието и постоянството, за да докараме край на мъчителствата и угнетенията на бедния ни народ български…”

 

Стефан Караджа

През 1868 г..Хаджи Димитър е непосредствен ръководител на подготвяната голяма чета в района на градовете Букурещ и Плоещ. “Аз не искам да търся слава и богатство – изповядва той в разговор с Филип Тотю. – Ако исках да бъда богат, щях да остана в Сливен при баща си на занаят, щях да си въртя търговията много по-добре от мнозина други!“. Към събраните четници се обръща с думите: „Нашата цел ще бъде не да превземем Цариград, но да покажем на братята си как се умира за България. Нека всеки знае, че и нашите кости са в състояние да принесат своята полза“.

Сборното място на четите е с. Петрушан, в мошията на Михаил Колони в близост до река Дунав на съдбоносната дата 6 юли 1868 г. След преминаването през нощта на реката при с. Вардим, близо до Свищов, бунтовниците спират за кратко в с. Саръяр (дн. Хаджидимитрово, Свищовска община) и поемат на юг към Балкана. Скоро след тях тръгва потеря и неблагоприятните обстоятелства сплотяват двете чети като едно цяло и те се изправят рамо до рамо в последвалите едно след друго сражения на територията на сегашния Павликенски край.

Битката при Караисен

Първата битка се разиграва на 7/18 юли в караисенските лозя край едноименното село Караисен. Вторият сблъсък с турците е на 8/19 юли при с. Горна Липница, в Карапановата кория.

Третото сражение става при с. Горни турчета (дн. Бяла черква), в местността Дълги дол, на 9/20 юли. Живеещият тук Бачо Киро е описал много подробности за този момент. „Сутринта осъмнаха юнаците край нашето село. Излязоха на Урушките лозя (хълма зад река Росица, б. а.) и взеха от една наша кошара едно агне и две цедилки сирене… Юнаците излязоха из пътеката, из която излезе и Тотю войвода в 1867. Избраха си място за отбрана в Дългия дол. След три часа достигнаха турците. Аскер, черкези, абаци, цигани, какви не щеш напълниха нашето село. А Търновският паша насред селото думаше: „Догде не обеся 5-6 души от туй село, няма да се успокоя! Как се случва все край туй село да минуват!?“ – отбелязва именитият белочерковски даскал.

Тук двете чети със своите войводи заемат две позиции за предстоящото сражение, за което Ангел Обретенов съобщава: „Войводите изтеглиха сабите, разделиха момчетата на две отделения, едното поведе Хаджията, другото – Караджата…“ Христо Македонски допълва: „Боят се захвана. Потерята се състоеше от башибозук. Но скоро се зададе отдалеч редовна войска. Беше тежка битка… Ние се държахме мъжки, но и войската не се шегуваше. От 121 души, що бяхме преди тази трета битка, сме останали само 85 души…“ Според спомените на Обретенов: „Часът на 12 по турски боят престана, Караджата захвана да се чувства отслабнал – не беше малка работа – 3 рани зееха по неговото тяло, от три места течаха черни кърви…“

Вечерта аскерът се оттегля към Вишовград, който отстои на около 7 км на юг от Бяла черква на високата част на предпланината. Така пътят на въстаниците напред бил преграден. През нощта четниците се объркали в гористата местност и осъмнали в близост до мястото на вчерашната си битка.

Битката при Канлъдере

Настъпва 10/21 юли, който им поднася ново изпитание в местността Канлъ дере в близост до с. Вишоград. „Боят беше ужасен… Караджата навлезе в стана на неприятеля. Никога не съм виждал по-грозно и по-рисковано сражение. Взехме да отстъпваме. Само Караджата не можа да отстъпи, защото беше толкова пронизан и нашарен от куршум, щото не можеше да се бие и върви“ – отбелязва Христо Македонски. А Ангел Обретенов добавя: „По дрехите му турците можаха да го познаят, че той ни е главатар. Слушахме ние до едно време гласа на своя любим войвода: „Дръжте се, братя!“ Ние се простихме завинаги с него“.

Поради лидерските си качества Хаджи Димитър спечелва всеобщо доверие и почит. Думата му е закон за всички. Въпреки авторитета си Хаджията умее да се държи с другарите си като равни.

С воинските си качества Хаджи Димитър е незаменим в разгорелите се при най-неблагоприятни условия сражения. Войводата командва, съобразява необходимите тактически ходове на дружината, повдига духа на другарите си, грижи се за съдбата на ранените. Останал без помощника си Стефан Караджа след боя при Канлъдере, задавян от мъка по загубения другар, той намира сила да продължи започнатото дело.

Предполагаемият гроб на Хаджи Димитър, под връх Кадрафил, над с. Свежен

На 18 юли на нажежения от юлското слънце връх Бузлуджа се разгаря последното сражение. Борбата е до последна капка кръв, загиват почти всички четници. “Самият Хаджи Димитър – четем в цариградския вестник “Courier d’Orient” – тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските солдати, но въоръжен с револвера си, той се бранеше до последния момент с енергия, достойна за друго едно по-добро право, и най-после падна”.

Възправил се с подвига си на Бузлуджа, той бе видян от цяла България и цял народ чу заветните му думи: “Братя, да умрем като българи!”

Паметника на Хаджи Димитър на Бузлуджа

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име