Георги Занков с псевдоними Д. Огнянов, Деян, Живко, Първан, Щедрин, е български революционер и журналист, деец на Вътрешната македонска-революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Георги Христов Занков е роден на 25 януари 1886 година в Самоков в семейството на Христо Занков. Брат му Александър Занков е известен скулптор. През 1903 при избухване на Илинденско-Преображенското въстание се включва в дейността на ВМОРО, като първоначално е четник в Серския революционен окръг, а от 1907 година е начело на самостоятелна чета.
След Младотурската революция се легализира, но след като младотурското правитество поема националистически курс, през 1909 година Занков заедно с Дине Дробенов и Стефан Чавдаров се опитва да възстанови революционната организация в Серския окръг. Четата им обаче е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандарми и милиционери българи санданисти, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев.
Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван и обесен. През 1910 година участва в създаването на Българската народна македоно-одринска революционна организация.
През Балканската война е начело на партизанска чета (взвод) №10 на Македоно-одринското опълчение. По-късно оглавява Серския отряд и служи в Единадесета серска дружина и участва в освобождаването на Разложко, Банско, Неврокопско, Драма и Серско. Награден е с орден „За храброст“ IV степен и орден „Свети Александър“ VI степен. Назначен е за комендант на Сяр.
Там Занков приема посещенията на българските князе. След това заминава с четата си за Булаир, където влиза отново в Македоно-одринското опълчение. През Междусъюзническата война се отличава в сраженията на Султан тепе, Китката, Ковачевица, Главовица, Чуриляк (Конашко и Кратовско), като е в непрекъснат контакт с българската армия. За проявена храброст е произведен в първи офицерски чин. Очевидци разказват, че Занков е вървял пръв пред ротата си и с личния си пример на самоотверженост е повдигал духа на борците.
В 1914 година Занков е избран от Струмишкия окръг за народен представител в XVII Народно събрание от Либералната партия (радослависти). Участва и в Първата световна война.
След края на войната става общински съветник (1920 – 1922) и помощник кмет (1921) на София. Същевременно участва в дейността на македонската емиграция в България. На 4 декември 1921 година е председател на дружествата „Илинден“, а след основаването на „Илинденската организация“ в 1923 година става неин председател. Пише във вестниците „Илинден“ (1921 – 1926) и „Пирин“ (1923 – 1924). През 1923 г. Арсений Йовков и Георги Занков правят документален филм за Македония „Македония в снимки“, а също заснемат и пренасянето на тленните останки на Гоце Делчев в дома на Илинденската организация в София
В 1927 година Занков е изключен от ВМРО (обединена), тъй като не споделя комунистическия ѝ уклон и работи с другите отцепници националреволюционери около Михаил Герджиков. През ноември 1929 година Герджиков и Занков правят неуспешен опит да създадат нова организация в Цариград. Пише в списание „Федерасион Балканик“ (1924 – 1932) и в „Македонско дело“ (1925 – 1933).
В 1930 година е арестуван във Виена от австрийските власти. В 1931 година Занков се връща в България. В 1936 година е свидетел на Процеса срещу ВМРО (обединена).
Женен е два пъти – за Маргарита Лука Босилкова, която умира и за Хели Котошек, с която се запознава по времето на емиграция във Виена. Няма деца.
Георги Занков умира на 12 юли през 1949 година в София
