Ще си позволя да започна изложението си със стилистиката на 30-те години на отминалия ХХ-ти век: отрадно явление в културния живот на град Търговище е почитта към паметта на Знаменосеца на Ботевата чета Никола Симов. Вече цели 92 години. Промените в политическия живот на страната ни през 1944-та и 1989-та година , а оттам и в оценките за миналото, не повлияват на отношението на търговищкото гражданство към Никола Симов. Проучването на биографията и грижата за увековечаване на паметта му неизменно стоят на вниманието на патриотичната общественост и градските власти. От 1925 г. идеята за популяризиране името на Знаменосеца в съзнанието на съгражданите му, придобива характер на обществена необходимост в духовното пространство на малкия провинциален град. Протича процес, в който създадената от единици, съобразно техните нравствени и оценъчни критерии умозрителна постановка, се приема като безусловна даденост в масовото съзнание, приета и намерила израз в ред действия от страна на градските власти. Основополагаща в този културен континюитет е идеята, че Никола Симов – Куруто, знаменосец в четата на Христо Ботев е фигура от пантеона на българските герои, загинали за България, и че неговите съграждани имат дълг да почитат паметта за него.
Светлана Аврамова- Главен уредник в РИМ – Търговище
В настоящата статия се прави първи опит за обобщение на знаците и инициативите по посока на “откриване” и вместване на Н. Симов в историческата памет на града от първото сведение за положително отношение на търговищенци към Н. Симов през 1925 г. до 2 юни 2016 г. – откриването на обновената експозиция в къщата-музей „Никола Симов – Куруто”. Тук хронологически се проследяват видимите знаци от тяхната първа проява, развитие във времето и настоящо състояние. Изложението е изготвено на базата на документи на изпълнителната власт в гр. Търговище и читалище “Напредък”, съхранявани в ТД “Държавен архив” – гр. Търговище , материали от РИМ – Търговище и РБ “П. Стъпов” – Търговище, издания, посветени на Н. Симов и материали от местната преса. С предимство е интерпретирана информацията, предназначена за широката публика, произхождаща от юбилейните издания и местния печат. И разбира се, с позоваване и препратки към публикувани вече изследвания.
Първото до сега открито сведение за положително отношение към Н. Симов в Търговище на страниците на местния печат, датира от 30 януари 1925 г. Вестник “Е.-Джумайски вестник”, отбелязвайки освобождението на града, пише: “Днес ние трябва с уважение да си спомним за Ботев, за Левски и за Никола Куруто – байрактар на Ботевата чета, родом от нашия град, и да пожелаем да ги следваме, да вървим по техния пример”. С тази първа бележка се слага началото на трайна тенденция, насочена към придобиване знания за тази личност от миналото на гр. Търговище и вместването й като присъствие в духовния живот на търговищкото гражданство. Всички елементи на тази тенденция са взаимно свързани, произтичат един от друг и рефлектират един върху друг.
На първо място сред тях е популяризирането на името и делото на Знаменосеца чрез словото, което отпечатано на страниците на вестниците, става трансмисия към многопосочни внушения с видими резултати. Във фокуса търговищката преса се събират от една страна актуалното състояние на знанията за Знаменосеца, от друга – прокламирането на критерии за почит и значимост на събития и личности от миналото /близко или далечно според текущия момент/, допринесли за издигането и утвърждаването на нацията, от трета – знаците на почит в града. В навечерието на 2 юни следващата 1926 г., когато се навършват 50 години от смъртта на Н. Симов, в местния вестник “Ески Джумайски вести” е отпечатана първата известна досега негова биография. Автор е Жеко Христакиев – по занятие книговезец, тесен социалист и синдикален деец. Той дава и аргументирано обяснение защо половин век името и делото на Н. Симов тъне в неизвестност: “Той е познат тук от съвременниците от средата на благонравното еснафство само с една страна от своя живот. И естествено те не можеха правилно, безпристрастно и цялостно да оценят голямото му дело. За такава преценка те нямаха нито погледа, нито сърцето”. Освен биографични данни, авторът отправя и призив да се увековечи неговата памет, за да знаят младите поколения, че в Ески Джумая /дн. Търговище/ се е родил и живял един човек, който е пожертвал своя живот за народното благо. Тази статия е своего рода разграничителната линия между наследения от преди Освобождението манталитет на търговищкото гражданство и утвърждаващите се ценности в националната държава. В малкия град, където всички се познават, Н. Симов не е забравен и стари джумалии знаят и разказват епизоди от неговия живот, както свидетелстват местните вестници. Но през тези петдесет години за Никола Симоулу се говори като за “хаймана, безделник, хайдутин, опасен човек”, и онези, които го помнят не обичат твърде охотно да говорят за него научаваме от „Ески Джумайски вестник” през 1926 г. Малцина старци си спомнят, “че още от детинство Куруту е бил буен и безстрашен, не търпящ власт и опека над себе си, неподчиняващ се никому. В ранни младини, обкръжен от другари, Куруту пакости на турци, върши хайдутлук”, пише през 1928 г. в. „Обществена трибуна”. Но онези, които го помнят, все още мерят с мярката на доосвобожденското статукво. Ето защо знаците за положително отношение към Н. Симов – петдесет години след смъртта му, са и знаци, че и в града, както и в цялата ни страна, е заявено национално самочувствие, че и тук е осъзната необходимостта на свободната нация от осъществяването на приемственост с националноосвободителните борби и с идеалите на загиналите за национално освобождение. В следващите години на страниците на местната преса са публикувани материали с новооткрити биографични данни. Авторите Петър Стъпов, Тодор Бененски, Стоян Конаклиев, Иван Халаджов, – уважавани в града личности, заявяват категорично становище за дълг на града към паметта на Н. Симов. Всяка публикация, съдържаща биографични данни, или по друг повод, съдържа и апели за издирване на нови сведения за живота му и аргументи и призиви, щото да бъде отдавано дължимото към паметта за героя.
През декември 1936 г. в гр. Търговище излиза първото печатно издание, посветено на Никола Симов. Това е вестник, озаглавен „Посветен на Никола Симов. Изд. на фонд „Постройка паметник Н. Симов”, отпечатан като приложение на вестник „Обществена трибуна”. Редактиран е от Петър Стъпов. Въпреки изрично посочената цел “… не толкова да се дадат пълни сведения за живота на Н. Симов, отколкото да се посочи героичното дело на нашия съгражданин…”, вестникът се явява единствена възможност читателите да придобият цялостна представа за онова, което до момента се знае за Знаменосеца. Тук са поместени спомените Никола Обретенов и Димитър Тодоров – Димитрото, спомени на сина на Н. Симов Никола, публикуваните по-рано биографични материали от Жеко Христакиев /с известни съкращения/, Иван Халаджов, Петър Стъпов, също и разказът на П.Стъпов “Смъртта на Куруто”. На първата страница, разбира се, стои портретът, и за първи път тук се публикува текстът на гърба на снимката, направен от Иваница Данчов: „Никола Симеонов Куруто, род. Ески Джумая, убит в Ботевата чета. Изгорял във Веслеца (при Враца) в колибата на Димитър Дели Балта с един другар с Георги Матев от Свищов. Юнак и сърцат беше той! Знаменосеца на Ботевата чета. Занаята му е бил бояджия. В 1873, избягал от затвора в Русе.” Вестникът информира и за инициативата за построяване на паметник.
Вторият по хронология вестник, специално посветена на Н. Симов е „Знаменосецът. Юбилеен лист. 31 май 1963 г., издание на в. „Знаме на комунизма”. Вестникът е 4 страници таблоиден формат. Съдържа биографични материали за Н. Симов, С. Геренов и С. Катрафилов, известните вече спомени за Н. Симов, разкази на П. Стъпов, снимки и репродукции на картини и голяма снимка на паметника на Н. Симов, който предстои да бъде открит на 1 юни 1963 г.
„Никола Симов. Знаменосец на Ботевата чета. Юбилеен лист по случай 90 години от смъртта на Знаменосеца” (София-Търговище), 31 май 1966, носи заглавие третият посветен на Н. Симов вестник. Той е издание на комитетите за честване 90 години от смъртта на знаменосеца в София и Търговище. Редакционен комитет: П. Стъпов (отговорен редактор), Ангел Ризов, Йордан Данев, Пейчо Казаков, Стефан Великов, Стефан Черноколев, Стоян Конаклиев, Тотю Белчев. Художник Румен Скорчев. На осем страници голям формат, на които освен известните вече биографични, мемориални, литературни и др. материали намират място и четива за възрожденската, новата и най-новата история на Търговище, също и визии за светлото бъдеще на града. Дава се информация и за инициативите в града, посветени на годишнината.
Четвърти и последен вестник е „Никола Симов. Юбилеен лист по случай 100 години от смъртта на Знаменосеца на Ботевата чета. (София-Търговище), 31 май 1976. Издание на комитетите за честване на героя. София-Търговище”. Редакционен комитет: Петър Стъпов (гл. редактор), Николай Зидаров, проф. Михаил Бъчваров, Панайот Дражев (отговорен секретар), Панайот Панайотов, Румен Скорчев, Стоян Конаклиев, Стефан Великов, Симеон Халачев. Вестникът е осем страници голям формат, богато илюстриран със снимки, репродукции на картини, артефакти. Тук намират място статии за Христо Ботев, Априлското въстание, възрожденско Търговище, за къщата на Н. Симов и експозицията в нея, и др.
Пак във вестник – в първия посветен на Н. Симов, е публикувано първото художествено произведение от местен автор за него – разказът „Смъртта на Куруто” /художествено интерпретиращ надписа на Ив. Данчов/. Роден в Търговище, от ранните си младежки години запленен от образа на Ботевия байрактар, Петър Стъпов претворява сюжети от живота му в редица разкази, чиято първа публикация е във вестници. Петър Стъпов е автор и на първия биографичен роман за Н. Симов, озаглавен „Знаменосецът”, който излиза от печат през 1942 година и претърпява още три издания в годините 1965-та, 1976-та и 1987-ма. Авторството на романа е един от аргументите на Изпълкома на Градския общински народен съвет /ИК на ГОНС/ да удостои Петър Стъпов с почетно гражданство на град Търговище на 29 октомври 1979 г. Родената в Търговище Петя Цолова е автор на втория роман за Н. Симов „Бъди благословен, безбожнико”, излязъл от печат през 1981 г. Образът на Ботевия знаменосец става източник на вдъхновение за създаване и на произведения в областта на поезията. На 29 януари 1940 година в. “Обществена трибуна “ публикува първите две стихотворения, посветени на Н. Симов с автори ученици от град Търговище. На 1 юни същата година във в. “Шуменска поща” е публикувано стихотворение на търговищенеца Васил Дунавски. По-късно Николай Зидаров, Петя Цолова, Яна Ленкова, Георги Иванов, и др., родени или живеещи в Търговище, посвещават стихове на Знаменосеца. Поетични творби по-нататък в годините създават и други автори, нямащи връзка с Търговище. Една драматургична творба – едноактната пиеса “Никола Симов Круто”, е създадена от Асен Каваев, е представена пред публиката на първото общоградско честване на неговата памет през 1936 година. Разбира се, образът на Ботевия знаменосец е тема на множество произведения на изящната словестност, и само един поглед само върху библиографските справки, за които ще стане дума по-долу, показват, че не само търговищенци са били докоснати от него.
В създадената атмосфера на отношение към Н. Симов в родния му град, закономерно следва и въвеждането на натрупаните знания в научно обръщение. Списание “Исторически преглед” публикува през 1947 г. негова биография, с автор роденият в Търговище Стефан Великов. На 26 април 1966 г. ОНС – Търговище организира научна сесия с доклади на проф. Христо Христов „Априлското въстание – връхна точка на българската национална революция”, Петър Стъпов „Принос към биографията на Никола Симов” и Стефан Великов „Просветното дело в Ески-Джумая през Възраждането”. Засега няма сведения да са били издадени в отделно книжно тяло, но статии на проф. Христо Христов и Петър Стъпов с казаните по-горе заглавия и статия на Ст. Великов, озаглавена „Просветното дело в Ески-Джумая до Освобождението” са публикувани в Юбилейния лист по случай 90 години от смъртта на Знаменосеца, издаден на 31 май 1966 г.
Научна конференция на тема „Националноосвободителната борба в Търговище” е първата по ред проява в честванията на 100-годишнината от Априлската епопея и гибелта на Знаменосеца. Открива се на 1 юни 1976 г. сутринта в Драматичния театър. Шестте доклада, изнесени от проф. М. Бъчваров, проф. Ив. Унджиев, проф. В. Павлова, ст. н. с. Ст. Великов, н. с. П. Дражев и к.и.н. П. Панайотов, дават основание на в. „Знаме на комунизма” да заяви: „първа по мащабите си научна сесия в Търговище”. През януари 1978 г. ГК на БКП и ГОНС издават „Сборник материали от научната сесия, посветена на 100-годишнината от гибелта на знаменосеца на Ботевата чета Никола Симов – Куруто”. В него са публикувани докладите на М. Бъчваров, Ив. Унджиев, Стефан Великов, П. Дражев и статия на Ив. Богданов.
На 29 ноември 1995 г. в концертна зала на Читалище „Напредък” е проведен научен семинар „Никола Симов, Търговище и българското национално освободително движение” с научен ръководител проф. д-р Николай Жечев. Семинарът е организиран от Община Търговище, Общонародна фондация „Хр. Ботйов”, Исторически музей – Търговище и Регионална комисия на Националния дарителски фонд „13 века България”. На следващата година НДФ „13 века България”. Регионална комисия – Търговище издава сборник с материали от семинара под заглавие „Знаменосецът”. Според съставителите тази книга е „първи опит да се приближим до характера и революционния подвиг на Знаменосеца и дейците на Възраждането със средствата и инструментариума на историческата наука.”
Последно по хронология и с висока стойност е издаденият от РБ „П. Стъпов” – Търговище през 2006 г. „Юбилеен сборник по случай 130 години от гибелта на знаменосеца на Ботевата чета”. Това е първи опит за цялостно представяне личността на Н. Симов с помощта на научни публикации, материали за него в книги, в периодичния печат, в архивни документи, в художествената литература и в изобразителното изкуство. Съдържа авторски статии от историци, архивни и библиотечни специалисти, краеведи и общественици. Ред материали се публикуват за първи път.
В контекста на научната интерпретация на сведенията за Н. Симов, възрожденската история на града и паметта за него, челно място заемат документите, съхранявани в Държавния архив – Търговище. Едва ли има изследване по темата, за което да не са ползвани. Широка известност те придобиват с публикуването на Инвентарните описи /на брой 4/ на Личен архивен фонд № 454К „Куруто, Никола Симов” в Юбилейния сборник от 2006 г. За първи път тук се публикува подробно изнесено съдържание на документите. Придружени, разбира се, с кратка биография, история на фонда, списък на изданията, в които са публикувани архивните документи, именен указател и списък на съкращенията, тази публикация осветлява информационно и документално почти целия процес на вписване на Н. Симов в историческата памет на града.
