Биографията на Н. Симов, вече вплетена във  възрожденската история на Търговище, присъства в две книги – отново  с търговищки автори, издадени през втората половина на 60-те години на миналия век. И до днес книгите на П. Дражев „Търговище” /1967 г./

и „По дирята на вековете” на Ив. Халаджов /1968 г./ са основни източници на информация за казания период. Популярни четива от автори, свързани  вече с изследване и популяризиране на  биографията на Н. Симов, са публикувани в издания с краеведски характер през следващите години.

            Очертаният през годините интерес и натрупаните публикации, извикват на живот идеята за съставяне на библиография на  материалите  за  Н. Симов. Първият опит със събрани 20-тина заглавия, и с изричната забележка, че  „през последните десетилетия в местния и централния печат са се появили много материали за Знаменосеца” и  „пълна библиография още не е изработена”, е направен  в Юбилейния лист през 1966 г.  След около  десет години Окръжната библиотека в града изготвя библиография на публикуваните материали за  живота, делото и гибелта на Н. Симов, която е включена в сборник.  В Юбилейния лист от 1976 г. със забележката, че това е сравнително най-пълна библиография, но все пак, не всичко, което е писано за Н. Симов е открито и отбелязано, е представена  доста по-обширна библиография от общо 63 заглавия  и изрично посочени в един раздел рецензии за романа „Знаменосецът” във вестници и списания в цялата страна. През ноември 1995 г. Универсална научна библиотека – Търговище отпечатва библиография на художествените произведения, съдържаща 51 заглавия.

Най-обемният библиографски указател до сега – 409 заглавия, тематично обособени и снабдени с именен, заглавен, географски, хронологичен и показалец на псевдонимите, е съставен от Богомила Атанасова от отдел „Краезнание” на РБ „П. Стъпов”  по повод 130-годишнината  и публикувана в Юбилейния сборник през  2006 г. Дори и така  съвсем схематично очертаните параметри на писаното слово,  отпечатано в различни издания, показват, че в Търговище паметта на Н. Симов се  пази и предава напред във времето.

На 6 юли 1926 г., или година и нещо след като в града е заявена почитта на към Н. Симов с публикуваната първа биография, съвременниците обръщат поглед и към  неговите живи наследници. По същество в града се свързват неразривно темите за паметта за знаменосеца и неговите потомци.  На тази дата „Е.-Джумайски вестник” пише: „Никола – синът на Куруто е изгонен от Добруджа с деветчленното си семейство, защото е посочен като голям българофил. Изгонен е без имот и пари. Тук четири деца умират от мизерия.” Отправя се упрек към града, че е забравил своите герои. Година след тази статия, на 6 август 1927 г. вестник  „Обществена трибуна”  напомня отново за „забравения от нас Н. Куруто и до неговите внуци – сега живущи почти без подкрепа, в мизерия, в градът ни”. Авторът Ст. Бошков пита: „Не сме  ли ние длъжни да се заинтересуваме за неговите внуци, които са в мизерия, защото идеализма на техния дядо се е предал и на бащите им – и те последните не са могли да направят богатства и да прехранват своите деца. Знайно е, че синовете на Куруто са изгонени от Румъния само защото са били идеалисти – разпалени българи. Дошли са тук с децата си. Какво обаче им даваме ние? Нищо. Със своята незаинтересованост и невнимание не вършим ли прегрешение, не даваме ли лош пример?”    Че децата на Н. Симов тънат в мизерия, не виждат нищо, което да оправдава смъртта на баща им, което да ги успокоява и обнадеждава, че единият умира в мизерия, а другият ходи в дрипи,  говори и Асен Каваев на гроба на втория син на Н. Симов, починал на 7 март 1931 г.  На погребението на  първородния син  Никола на 22 февруари 1937 г. в словото си в църквата,  същият оратор  вече казва, че покойният е бил „жив и щастлив да види големия и спонтанен израз на почит и признателност, които от няколко години гражданството изказва към неговия баща”.  Тленните останки на покойника са изпратени от граждани, запасното офицерство и подофицерство, спортния клуб „Н. Симов”, училищна младеж. В броя си от 31 май 1966 г. местният „Знаме на комунизма” публикува актуална снимка на потомците на Н. Симов. В анотацията се припомня, че „българската буржоазия бе забравила подвига на Знаменосеца”, и семейството му води полугладно съществуване. Същата снимка читателите виждат и в двата юбилейни листа от 1966 и 1976 г. В Юбилейния лист от 1966 г. тя е поместена като илюстрация към статията на П. Дражев  „Буржоазната гавра с паметта на знаменосеца”, в която разказва за живота на семейството на Н. Симов след Освобождението и се проследява детайлно преписката по пансионното дело на съпругата му Митка (1889-1896 г.). Самата тя умира на 31 декември 1899 г., две  години след отпускане на пенсията и двадесет години след смъртта на съпруга си.  Същата снимка, стои над интервю с потомците на Н. Симов, озаглавено „Нашият дядо Бил смел и решителен” в  Юбилейния лист от 1976 г. Снимка на правнука на Н. Симов публикува в. „Знаме на комунизма”, илюстрирайки пионерския събор за изпращане на знаме, ушито от пионери от Търговищки окръг на кораба „Радецки” през 1966 г.  За родствениците и потомците на Н. Симов  пишат и други автори по различни поводи и  по-нататък в годините.  Най-пълното генеалогично изследване за рода на Н. Симов от началото на ХIХ век до съвремието, с автор учителя Валентин Княжевич, е публикувано през 2006 г. в Юбилейния сборник.  На честването на 130-годишнината от гибелта на Знаменосеца в РБ „П. Стъпов” на 2 юни  2006 г., като почетни гости   присъстват  Христина Таскова – правнучка и нейния внук Христо.

През 20-те години, в контекста на идеята за увековечаване името на Знаменосеца, се предприемат първи стъпки, прераснали  по-нататък  в традиция  с  общото наименование   „С името на Никола Симов в Търговище.”  През месец юли 1926 г., във връзка с първото за града именуване на улици и площади,  в. „Ески-Джумайски вести” излиза с предложение, щото на някои от улиците да бъдат дадени имената на  търговищки националреволюционери, за които в пресата вече е излязла информация: Сава Катрафилов, Никола Куруто, Спиридон Грамадов, и те да бъдат увековечени по този начин.

През месец май 1927 г. в. „Обществена трибуна” публикува  приетите вече наименования. Изминалата една година от първата биография на Н. Симов  в   „Ески-Джумайски вести”  очевидно   не е била достатъчна, щото  джумалии да  възприемат  това име,  поради което от 123 – те  нови названия на улици и площади  в града,  само  след името на ул. “Н. Симов”   стои уточнение – знаменосец в четата на Хр. Ботев.  По същество именуването на улица на Н. Симов е първи жест на градските власти към паметта на Знаменосеца.

На второ място по хронология с името „Н. Симов” е спортният клуб, за който в. „Обществена трибуна”  в броя си от 27 авг. 1932 г., пише, че този млад клуб скоро ще  вземе “първенствующе място не само в  Търговище, а и  между клубовете в Шуменски  окръг”. Действително клубът  бележи високи успехи в Шуменската спортна област, и  футболните запалянковци    от градовете Шумен, Русе  и Попово  научават името на знаменосеца на Ботевата чета покрай     мачовете  на своите любимци. За спортните прояви на търговищкия футболен клуб  освен местния „Обществена трибуна”,  информират и варненските вестници  “Черно море” и “Варненска поща”,  на когото сътрудничи  ученикът Стефан Великов.  Спорт, култура, благотворителност, политика –  четири сфери със своя аудитория  и насока на интереси,   свързани  със спортен клуб “Н. Симов” в Търговище,   внасяйки  нерв в  битието  на    града,  допринасят, щото името на Н. Симов, макар и  като наименование  на  спортен клуб,  да присъства  и в  делнични   разговори, а не само по поводи в празничния календар на града.

Още едно сдружение, приело името на Никола Симов, допринася хем за популяризиране  на знаменосеца, хем за идентификация на неговия роден град в средите на академичната младеж в столицата. На 19 март 1942 г. в Студентския дом в град София е учредена Търговищка студентска корпорация “Н. Симов”.  В местен план корпорацията  оставя своя следа с даряване на книги – университетски издания  на читалищната библиотека в града, а читалищното настоятелство приема решение към библиотеката да се образува специален студентски отдел.

Създадената през 30-те години  на ХХ век обществена нагласа щото  името на Н. Симов да се свързва със спорта,  намира своето проявление и в следващите години.

Туристическо-дружество-Никола-Симов-Търговище

През 1957 г. е създадено   туристическото дружество в град Търговище, което приема името “Н. Симов”. До днес  организираните туристи от град Търговище са онези,  които  дават  живот  на това име.   Учредената през април 1963 г. купа “Н. Симов” става престижно отличие в състезанията по спортно ориентиране, които се налагат като традиционни в Търговище.

През 1965 г. създаденият на  10 май 1950 г. Околийски промкомбинат, приема името „Никола Симов”.  През 1976 г. тук работят  близо 700 души, сред тях и внукът на Н. Симов Христо Симов /Симоулу/ като коларо-железар. По сведение от 1976 г. първа машинна бригада за корпусна мебел  в мебелния цех на дървопреработвателния завод „Ст. Дечев” носи името „Н Симов”, също и експедиционен отряд при Първо основно училище.

Планирайки проявите, посветени на  честването на 100-годишнината от Априлската епопея /1976 г./, ИК на ГОНС – Търговище  взема решение за учредяване на местно отличие  „Почетен знак  “Никола Симов”.    Статут на отличието  не се създава,  но въпреки това, този знак се присъжда   по решение на ИК на ГОНС за  приносни и полезни за града прояви. Знакът е медал, с диаметър 60 мм; аверс: релефен портрет на Н. Симов пред развято знаме; реверс: надпис „Никола Симо – Куруто знаменосец на Ботевата чета.”  Автор на художествения проект на медала е  местният художник Илия Хаджиев.  Има  две степени – златен и сребърен.  Той се нарежда на второ място в  местната наградна система. Връчва се от 1976 до 1981 година. Не е открит документ за отменянето му. Изработена и е значка с образа на Знаменосеца.  В приетата на сесия на Общинския съвет на 27 април 2006 г.  Наредба  за символиката на Община Търговище,  се урежда статут на  Награда “Никола Симов”.   Наградата “Никола Симов” представлява плакет и грамота. Дава се по повод годишнина от Освобождението на  Търговище – 29 януари на граждани и институции за заслуги в развитието на града. Може да бъде индивидуална и колективна.  Плакетът е с диаметър 60 мм.; аверс – портретът на Никола Симов до развято знаме, реверс – надпис “Никола Симов – Куруто – знаменосец на Ботевата чета”.   Наградата е Купа с грамота, когато се присъжда на туристи, спортисти, спортни деятели. Може да бъде индивидуална и колективна. Връчва се по повод Деня на Ботев – 2 юни, Освобождението на България – 3 март и годишнина от  Априлското въстание – 20 април.  Присъжда се на туристи, спортисти, спортни деятели.  По така приетата Наредба наградата „Никола Симов” още не е връчвана.

През 2005 г. откритото на 1 септември 1985 г. Единно средно политехническо училище – спортен профил  приема името „Никола Симов”. За своята 30-годишна история възпитаниците на Спортно училище „Никола Симов” са завоювали над 50 медала от Световни и европейски първенства, на 650 индивидуални и над 190 отборни медала от държавни и републикански първенства.

Безспорен носител на памет със своя биография в годините  е портретът на Н. Симов.  На 18 август  1928 г. „Обществена трибуна” информира читателите си, че   при издирване на   документи за историята на гр. Търговище   в Народна библиотека – София   учителят Иван Халаджов   е  открил  фотография на Н.Симов. Тя е отпечатана  на титулната страница на  посветения  на Н. Симов   вестник през 1936 г.  Портретът се тиражира в местни вестници и след 1944 г. Тук ще посочим като първи само окръжния вестник „Коларовградска борба” /Шумен/ от 2 юни 1956 г. и търговищкия „Борческо знаме” от 31 май 1958 г. Втори екземпляр от портрета на Н. Симов  е подарен на Института по история при БАН през 70-те години от Ангел Кесяков / син на сестрата на Ангел Кънчев / от гр. Русе. През  1936 г. във връзка с инициативата на градската община за построяване на паметник   и   набиране средства за него, са издадени  6 000 картички с лика на  Знаменосеца   и  200 портрета голям формат.   Разпространението им сред учащите се е поверено на  главните учители  на училищата в града. От  средата на същата   година   уголемени портрети вече красят  обществени заведения и  стаите на някои учреждения в града.  Ползваните източници сочат годината 1939-та като първата, през която  портретът на Знаменосеца  е  издигнат  по време на    манифестацията  на  учениците от прогимназия  “Хр. Ботев”  по повод   2 юни  – патронният празник  на  училището.   През 1966 г., тридесет години след първите картички /изработени във Фото „Венера”/, Фотоиздат  пуска  в продажба 5 000 броя картички с портрета на Знаменосеца и портрети в голям формат.     Същата година  Окръжния народен музей – Търговище издава дипляна „Никола Симов знаменосецът на Ботевата чета”, съдържаща биографична справка, образи и места, свързани с Възраждането и черно-бели репродукции на картини.  След  десет години, през 1976-та, по книжарниците  в продажба е фотоалбум за Н. Симов „Знаменосецът” с  автор Панайот Дражев, издаден от ДИ „Септември”. Общо 18 изображения на ликовете на националреволюционери,  произведения на изобразителното изкуство,  и др. по темата, представят времето и подвига на Знаменосеца.

Последно до днес   богато илюстровано печатно издание  е „Никола Симов – Куруто. Знаменосецът” на РИМ – Търговище от 2016 г.

            Тук не е възможно да изброим всички печатни материали, в които е тиражирана хъшовската снимка – единствен  портрет на Н. Симов, и ще отбележим само, че той присъства във всички издания с информационна  насоченост за град Търговище. Така щото портретът на Н. Симов да се превърне в емблематична за историята на  града илюстрация.

Фотографията е основният елемент и в произведения на документалното  кино.  Сценарий за документален филм,  датиран 1966 г. изготвя Петър Стъпов.     Юбилейният вестник същата година съобщава, че в края на м. май Българска телевизия ще излъчи филм за Н. Симов.    За документален филм, който  се  подготвя и ще се излъчи по телевизията информира в. „Знаме на комунизма” на 7 февруари 1976 г., както и Юбилейният вестник същата година. Засега не съм открила други сведения, освен непотвърдената документално информация, че филм за Н. Симов е бил в склад на градския съвет, и в началото на 90-те години е бракуван. Филм „Знаменосецът”, създаден от екип от музея в Търговище и оператора  Г. Герасимов през 2006 г., участва във    Фестивал на късометражните филми на историческа тематика на  24 септември 2006 г. в гр. Шумен, където  получава грамота.  На кинолента като кинопреглед са запечатани и излъчени в цялата страна кадри от откриването на паметника през 1963 г. Репортажи за местни и централни медии за Н. Симов са излъчвани почти всяка година от  настоящото столетие до сега.  Така фотографията на Н. Симов, заедно с писаното слово, създават една съвсем достоверна и възприета в масовото съзнание визия за Знаменосеца.

Фотографията на Н. Симов е и основата за  първия скулптурен портрет на Знаменосеца. Скулпторът Стоян Конаклиев, родом търговищенец, създава първия скулптурен портрет.  Показан за първи път по време на първото и най-голямо градско честване паметта на героя през 1936 г., бюстът  предизвиква  всеобща възхита.      Малко по-късно   Любомир Далчев и  Илия Петров,    с мнение  на   проф. Никола Маринов – също роден в Търговище,  създават  барелеф,  вграден в паметника на падналите във войните /по-известен като Войнишкия паметник/, открит през 1939 г. Ситуиран на пл. “Свобода”,  Войнишкият паметник  превръща площада в център на обществения живот на града, където в продължение на десетилетие се провеждат важни  градски чествания и прояви. При демонтажа на паметника през 1952 г.  барелефът  се загубва безвъзвратно.  Като е дума за  лика  на Знаменосеца в изобразителното изкуство, трябва да отбележим, че Ботевата чета,  знамето и знаменосеца са претворени  със средствата на живописта, графиката и скулптурата в редица произведения на  големите български художници. Сред тях са и родените или израснали в Търговище Стоян Конаклиев, Стефан Куцаров, Симеон Халачев, Петър Куцаров и др.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Оставете вашия коментар тук:
Въведете име